/КРОСС/ Най-общо казано, дотук се стига, защото дълги години Спешната помощ обираше несъвършенствата в цялата здравна система.
Например, когато пациентите са неосигурени, когато са уплашени или самотни, когато не могат да се свържат с личните си лекари. Спешната помощ е безплатна и леснодостъпна.
Но ето и как функционира цялата система. Когато преценим, че сме в животозастрашаващо състояние, имаме две възможности. Можем да се обадим на телефон 112 и да повикаме линейка или да отидем в спешен приемен портал към болница.
Ако решим да повикаме линейка - обаждаме се на 112 и се свързваме с оператор към Национална система 112 към МВР. Операторът не е медицинско лице. Той се опитва да осъществи конферентен разговор с медик от Спешната помощ. Ако това не е възможно, сигналът се предава писмено.
Тогава медиците го категоризират - спешен, което означава, че линейката трябва да пристигне за осем минути, неотложен - линейката трябва да пристигне за 20 минути и стабилен - линейката трябва да пристигне до два часа.
Справка на столичната Спешна помощ показва, че 70% от подадените сигнали в София не са спешни. Но пациентите не дължат такса. Според справка на здравното министерство няма и наложени глоби.
Ако решите да отидете в Спешен приемен портал в болница, отново ще бъдете прегледани. Но болницата може да ви таксува, ако състоянието не е спешно.
Вече стана ясно, че в София имаме сериозен проблем със спешните медицински екипи в линейките. Каква е ситуацията в страната?
Най-сериозен е проблемът в град София. Сериозен недостиг, макар и не толкова голям, има в Търговище, Смолян, Сливен и Перник.