/КРОСС/ Стартира обществена дискусия около идеята частни компании да се включат в пътническите жп-превози в България. Проект на транспортното министерство предвижда още от декември 2026 г. по релсите да тръгнат първите влакове, управлявани от частни оператори. Схемата включва разделяне на страната на три региона - Западен, Северен и Южен - като новите договори ще са 12-годишни и ще допускат максимум 5% печалба за частните фирми.

Министърът на транспорта вече заяви публично подкрепата си, а проектът бе качен за обществено обсъждане. Очаква се позиция и от парламента.

Синдикати: Няма нищо лошо в идеята, но липсва реална частна инвестиция

Петър Бунев от Синдиката на железничарите в България заяви, че принципно няма нищо лошо в допускането на частни превозвачи, но подчерта, че „те няма да влязат със собствен подвижен състав, а ще използват този на БДЖ".

„Държавата купува влаковете и ги дава на частните оператори. Те само ще ги управляват срещу субсидия. Това не е частна инициатива - това е държавна услуга, възложена на частна фирма", подчерта Бунев.

Той изрази и опасения, че разходите на държавата ще се увеличат, въпреки че билетите за пътниците може и да не поскъпнат. „Ако сега трябват 116 локомотива, след разделянето на три региона ще трябват поне 126. Това води до неефективност", обясни той.

Бизнесът: Реформата е закъсняла, но положителна

От страна на неправителствения сектор, Мартин Янев от клъстер „Зелен транспорт" подчерта, че проектът е крачка напред и не вижда основание за тревога у гражданите:

„На първо време няма да има увеличение на цените, а и министърът го потвърди. Новите влакове ще предложат по-добри условия, стига да се поддържат правилно".

Той допълни, че държавната субсидия ще остане същата, просто ще бъде разпределена между различните оператори. „Ако БДЖ оперира 75% от линиите, тя ще вземе 75% от субсидията. Другите ще се разпределят сред частните превозвачи", каза Янев.

Дебат по детайлите: Кой ще плаща поддръжката?

Големият спор се завъртя около финансирането на новите влакове, които ще бъдат доставени със средства от Плана за възстановяване и устойчивост. Бунев обаче предупреди, че след закупуването им, поддръжката ще се плаща от държавата на производителя - на километър:

„При 20 милиона влак-километра годишно и 2 евро на километър, това са над 30 милиона евро годишно - само за поддръжка. А кой ще плаща това?", попита риторично той.

Янев контрира, че това са европейски средства, а не са директно от държавния бюджет. „Да, разход ще има, но той е заложен в рамките на Плана. По-добре да започнем промяна, отколкото да бездействаме".

Синдикатите алармират за скрити рискове и допълнителни държавни разходи, докато част от НПО-сектора вижда в проекта реален шанс за модернизация и повече конкуренция.