Вашата Информационна агенция "КРОСС".
Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Анализ на Фискалния съвет на България /КРОСС/ Присъединяването към еврозоната ускорява процесите на конвергенция на българската икономика с тази на еврозоната и увеличава благосъстоянието на българските граждани. Влизането на България в еврозоната ще бъде от най-голяма полза за няколко сектора на нейната икономика. Сред тях са:
1. Банково дело и финанси: дял в икономиката: 6,4%; работещи в сектора - 55 315 души за 2023 г.
-
По-ниски разходи по заеми: Както публичните, така и частните кредитори ще видят намалени лихвени проценти, тъй като заемите, деноминирани в евро, ще бъдат близки до нивата на лихвените проценти на ЕЦБ.
-
По-стабилна валутна среда: Отказът от фиксиран курс на лева в полза на еврото премахва валутния риск лев-евро.
2. Промишленост: дял в икономиката: 21,4%; работещи в сектора - 477 754 души
-
Елиминира разходите за обмен на валута за фирми, търгуващи с членове на еврозоната, което е от полза за сектори като машини, автомобилни компоненти, метали, химикали, храни и напитки.
-
Основни сектори - минно дело, металургия, автомобилни компоненти, машини и енергетика - ще спечелят от по-лесните капиталови инвестиции и премахването на пречките пред финансирането, свързани с валутния пазар.
3. Туризъм: дял в икономиката: около 6,5%; работещи в сектора - 113 950 души
-
Повишена привлекателност за пътуващите от еврозоната, които ще оценят по-лесните транзакции и липсата на такси за обмен - което ще даде тласък на хотелите, ресторантите и туристическите оператори.
-
Позволява по-добри възможности за промотиране на ваканционни имоти в България.
4. Енергетика: дял в икономиката: 1,3%; работещи в сектора - 28 940 души
-
Проектното финансиране в евро е по-евтино
-
Държавните гаранции са по-евтини
5. Информационни технологии и далекосъобщения: дял в икономиката: 8.2%; работещи в сектора - 129 916 души
-
Плащането в евро съответства на валутата на клиентите
-
Разходите за заплати са по-предвидими
6. Държавно управление; образование; здравеопазване и социални услуги: дял в икономиката: 16.1%; работещи в сектора - 448 475 души
-
Повишаването на суверенния рейтинг води до намаление на лихвените разходи за финансиране
-
Намаление на необходимия фискален резерв
|
Ранг |
Сектор |
Защо печели |
Ранни ефекти |
|
1 |
Банково дело и финанси (търговски банки, лизинг, застраховане) |
По-ниски рискови премии, активи/пасиви в една и съща валута, по-лесно финансиране на едро |
По-ниски лихви по отпускани кредити: По-бърз растеж на кредитирането (особено кредитите за малкия бизнес). |
|
2 |
Промишленост (автомобилни компоненти, машини, химикали, метали, електроника) |
Няма разходи за конвертиране на валута за клиенти от еврозоната (≈1-2% от стойността на фактурата); сигнализира за макроикономическа стабилност → привлича инвеститори и доставчици |
По-голям приток на преки чуждестранни инвестиции (Хърватия +30% на годишна база през 2023 г.) |
|
3 |
Туризъм (хотели, ресторанти, туристически услуги) |
Същата валута като 75% от посетителите; прозрачност на цените; спестявания от такси за карта |
По-висока заетост през 1-2 година (Хърватия +6% посетители 2023 г.) |
|
4 |
Енергетика и голяма инфраструктура (енергийни компании, възобновяеми енергийни източници, газови и ядрени проекти) |
Структурирането на проектно финансиране, деноминирано в евро, става по-евтино; разходите за държавни гаранции намаляват |
По-лесно финансиране за блокове 7-8 на АЕЦ „Козлодуй" и помпено-акумулиращите централи. |
|
5 |
Информационни технологии и далекосъобщения (вкл. центрове за споделени услуги) |
Фактурирането в евро съответства на фактурирането на клиентите; по-малко ангажиран валутен буферен капитал; повишава конкурентоспособността на България по отношение на заплатите и цените |
Разходите за заплати са по-предвидими |
|
6 |
Държавно управление; образование; здравеопазване и социални услуги |
По-евтини държавни спредове; достъп до предпазни механизми на ЕМС/ЕЦБ; разходите за хеджиране изчезват |
Лихвените спестявания освобождават 0,3-0,4% от БВП годишно |