/КРОСС/ Второ място по смъртност в Европа, но никакви сигнали за опасност - защо горещите вълни все още не се третират като заплаха у нас?

Акценти: 

• Миналото лято беше най-горещото в света, в България - и най-горещото, и едно от най-сухите. Очаква се и това лято да бъде с температури над нормите.

• Южна Европа в момента е под "топлинен купол" - феномен, който води до рекордни горещини. В Португалия беше регистрирана рекордна температура от 46,6°C. В много държави се отбелязват рекорди, а властите там алармират, че населението е в екстремна опасност.

• България е на второ място по смъртност при горещи вълни в Европа за 2023 г., но горещите вълни липсват в описанието на природните бедствия, при които се издава сигнал в националната система за ранно оповестяване BG Alert. 

• Необходими са спешни институционални мерки за справяне с горещите вълни на национално ниво, като Национален план за защита здравето на населението при горещо време и участие на здравни специалисти при определяне на праговете за предупреждения при екстремно горещо време.

• Ниската обществена информираност и образованост по темата изостря уязвимостта и обществото често не разпознава риска.

Визитка: Зорница Спасова е автор в Климатека и главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „Климатология" от СУ „Св. Климент Охридски". Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 - ‘30 г. Със статиите тук е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.

Южна Европа е обхваната от първата интензивна гореща вълна за лятото. Очаква се живакът в термометрите в някои населени места в Германия да скочи до 40°C през следващите дни. Властите в няколко провинции издадоха здравни предупреждения и мобилизираха пожарните екипи, за да предотвратят евентуални пожари. В Испания температурата достигна 46°C, докато в Португалия бяха регистрирани рекордните 46,6°C в град Мора, на около 60 км източно от Лисабон - нов национален рекорд за месец юни.

Фигура 1: Мощна гореща вълна удари Централна и Западна Европа в края на юни. Очаква се друга много силна гореща вълна в България през следващите дни, като според прогнозите температурите ще надхвърлят 40°C в няколко района. Източник: climatebook.gr

В Италия броят на хоспитализациите се е увеличил с 20% в някои горещи региони като Тоскана. Властите съветват жителите и туристите да останат по домовете си през най-горещите часове на деня, от 11 до 18 ч. Във Франция за първи път в историята на страната са издадени предупреждения за горещи вълни за почти цялата територия. Météo-France обяви оранжев код за опасно горещо време за 88% от регионите на страната. Френското правителство поиска от бизнеса да коригира работното време, за да защити работниците, а около 200 държавни училища са затворени до тази сряда. В Париж е обявено най-високо ниво на тревога за горещи вълни.

Експертите обясняват тази ситуация с феномена, наречен „топлинен купол". Той възниква, когато област с високо налягане се намира над даден регион в продължение на дни или седмици. Този „купол" блокира свежия въздух и облаците, създавайки ефект, подобен на фурна - въздухът и земята под него се нагряват все повече и повече, ускорявайки изсъхването на почвата. Въздухът в блокирания антициклон се нагрява и "адиабатно" - поради спускащите се надолу към земята въздушни потоци.

Много проучвания сочат, че с глобалното затопляне проявата на топлинни куполи ще става все по честа и те ще бъдат по-интензивни.

Особено обезпокоително е затоплянето на повърхностните води на Средиземно море, на места - до 30°C. Това води до интензивно изпарение и формиране на мощни бури и последващи наводнения.

На глобално ниво положението е не по-малко притеснително - в Обединените арабски емирства още през май беше измерена рекордната температура от 51,6°C - най-високата майска стойност, регистрирана досега. 

И всичко това се случва на фона на миналото лято: най-горещото в историята на метеорологичните измервания.

Началото на още едно лято в червено и у нас

Астрономическото лято настъпи на 21 юни, а юли започва директно с интензивна гореща вълна, заляла почти цяла България. Според прогнозите, температурите през следващите дни ще надхвърлят 38-40°C на много места, което поставя началото на поредното опасно горещо лято на фона на глобалното затопляне. В климатологията летният сезон обхваща периода от 1 юни до 31 август, у нас той започна „по календар" - още в първите дни на юни температурите рязко се повишиха. В София термометърът достигна 30°C в отделни дни, а във вътрешността на страната - в Пловдив, Велико Търново, Плевен и Русе - бяха отчетени стойности над 32°C, това е официалният праг за горещ ден. Първите горещи вълни засегнаха Дунавската равнина, Горнотракийската низина и Санданско-Петричкото поле, а юли обещава още по-екстремни температури.

Според прогнозите това лято ще бъде поредното със средни сезонни температури над нормата и сезонни количества валеж под нормата. Според Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), се очаква това лято да е идентично на миналогодишното рекордно топло лято. 

Въпросът е не дали има горещи вълни у нас, защото те ще стават все по-чести и интензивни, а доколко сме готови да се справяме с последиците. Важно е да говорим за превенцията, за реалната ни подготовка - или липсата ѝ - заради институциите. Знаем ли какво се случи миналото лято?

Според Европейската служба за климата „Коперник", лятото на изминалата 2024 г. е било най-горещото от прединдустриалната епоха насам в световен мащаб. Близкият изток и Северна Африка преживяха безпрецедентни горещи вълни, с рекордни температури в Ирак, Египет, Кувейт, Палестина, Ливан, Йордания и Саудитска Арабия. През 2024 г. стотици поклонници загубиха живота си по време на хадж в Саудитска Арабия, когато температурите се покачиха над 51°C. 

И в България лятото на 2024 г. е било емблематично с опасно дълги и интензивни горещи вълни.

По данни на НИМХ сезонът е бил най-горещият от началото на редовните метеорологични наблюдения, и един от най-сухите. Юни е бил най-топлият месец юни от 1930 г. насам.

Фигура 2. Средна месечна температура през 2024 г. като отклонение от климатичната норма. Източник: НИМХ

През юли и август България е била обхваната от поредица горещи вълни (поредни дни с максимални температури на въздуха ≥ 32 °С). Те са били повсеместни в периодите 6-24 юли и 8-19 август. В района на Сандански през юли са регистрирани рекордните до момента 9 поредни дни с максимална температура на въздуха над 40 °C. През август в големи райони от централните и източните части на Северна България горещата вълна продължава чак до 26-28 август. В южната половина на страната поредните дни с толкова високи температури са над 25 (от 26-27 юли до 19 август) - в Горнотракийската низина, Ямболско и в крайните югозападни райони. В Дългопол, област Варна, горещият период продължава 33 дни (от 26 юли до 28 август).

Фигура 3. Регистрирани горещи вълни в България за периода 1961-2024 г. Източник: НИМХ

Последици от горещите вълни 

Горещите вълни през миналото лято причиниха проблеми с водоснабдяването, с горските пожари и застрашиха пряко здравето на населението. Все още няма статистиката за фаталните случаи в Европа и България за този период, но вероятно цифрата ще бъде рекордна. Статистиката за 2023 г., показа, че България е на второ място по смъртност при горещи вълни в Европа. А щом лятото на 2023 г. - с по-ниски температури - ни нареди на второ място по смъртност в Европа, какви ли ще са данните за 2024 г.? 

Колко е важна дефиницията „гореща вълна"

Въпреки високите температури в началото на юни тази година, НИМХ обяви предупредителни кодове за горещо време едва към края на предишната гореща вълна, която завърши в петък, 27 юни. За сравнение, в системата Meteoalarm метеорологичните служби на съседни страни бяха издали предупреждения доста по-рано. 

Фигура 4: Карта на Метеоаларм от 9 юни 2025 г. с издаден жълт предупредителен код за горещо време от съседните на България държави 

Една от международните дефиниции за гореща вълна е „най-малко три последователни дни с горещо време". В същото време в публикации на НИМХ откриваме следното определение за България: „Поне 6 последователни дни с температура над 32°C, 5 дни над 34°C, 4 дни над 36°C и т.н." Това повдига важен въпрос: от здравна гледна точка не е ли прекалено дълъг периодът от 6 дни, за да бъде издадено дори най-ниското ниво на предупреждение? Особено при положение, че други държави реагират още на третия ден с високи температури.

Допълнителна неяснота внася липсата на публична методология за определяне на "праговете" за жълт, оранжев и червен код. Ако - както се предполага - тези прагове се изчисляват спрямо 90-95% от средните месечни максимални температури на въздуха, тогава с повишаването на средните температури поради глобалното затопляне самите прагове също се изместват нагоре. Но това води до парадокс - колкото по-горещ става климатът, толкова по-малко „опасни" се оказват горещите дни според официалната система за предупреждение. Значи ли, че автоматично приемаме, че организмът ни се адаптира?

Един от най-често срещаните митове по отношение на горещите вълни е, че хората, живеещи в горещ климат, са по-адаптирани към това явление. Въпреки че телата ни могат да развият известна толерантност и да се адаптират към топлината, никой не е имунизиран срещу рисковете, свързани с екстремни горещини, особено ако сте изложени на топлина за дълго време.

В исторически горещи страни (напр. Индия, Бангладеш) хиляди хора са загубили живота си по време на екстремни горещини.

Затова, макар и научно издържани от метеорологична гледна точка, тези методи не са непременно приложими в сферата на общественото здраве. Реалната уязвимост на хората остава извън фокуса на системите за предупреждение.

Пропуск се наблюдава и в националната система за ранно оповестяване BG Alert. В описанието на природните бедствия, при които се издава сигнал, горещите вълни не се споменават изрично. Вярно е, че наредбата допуска включването и на други събития, но е факт, че през най-горещото лято досега системата за ранно оповестяване не реагира. В момента също не се издават предупреждения.

Ключовите компоненти на плана за действие по отношение на топлината включват:

• Системи за ранно предупреждение: Внедряване на системи за своевременно предупреждение за предстоящи горещи вълни. 

• Обществена осведоменост: Информиране на обществеността за рисковете от топлината и начините за предпазване. 

• Обществени услуги и подкрепа: Осигуряване на достъп до охладителни центрове, станции за хидратация и други ресурси за уязвимите групи от населението. 

• Устойчивост на инфраструктурата: Укрепване на инфраструктурата, като например електропреносните мрежи и водоснабдителните системи, за да издържи на екстремни горещини. 

• Подготовка на здравната система: Подготовка на болниците и доставчиците на здравни услуги за справяне с увеличения брой случаи на заболявания, свързани с топлината. 

• Координация и сътрудничество: Установяване на ясни роли и отговорности между различните агенции и организации. 

• Мониторинг и оценка: Непрекъснато оценяване на ефективността на плана и извършване на корекции при необходимост. 

Как (не) се справяме с горещите вълни в България?

На този етап, преди да са взети институционално мерки за борба с горещите вълни - надяваме се да стане максимално скоро - бихме очертали следните проблеми:

Универсален проблем е липсата на приети дефиниции за топлинни вълни, което възпрепятства събиране на данни и разработването на ефективни системи за ранно предупреждение. Там, където съществуват, те често са фрагментирани и разчитат на данни от спешните отделения, което не представя истинската тежест на свързаните с жегата заболявания и смъртност. Координацията между метеорологичните, здравните и службите за спешна помощ е ограничена, което допълнително подкопава готовността и реакцията.

Ниската обществена осведоменост за рисковете за здравето, свързани с жегата, отслабва превантивните действия. Уязвимите групи, особено в условия с ограничени ресурси, често нямат достъп до критични защити като охлаждане, хидратация или навременна медицинска помощ, което изостря тяхната уязвимост и излагане. 

На този фон буди притеснение начинът, по който се третира ситуацията с горещите вълни на национално и общинско ниво. Проблемът се подминава с мълчание от важни отговорни институции, а представители на други дори го отричат публично. Медиите дават трибуна и на "двете страни", а за да бъде сформирано обществено мнение, което да работи в посока и действия по превенция, едва ли е необходимо излъчването на противоречиви сигнали. 

Към днешна дата дейността по "разработване и поддържане в оперативен режим на специализирани системи за ранно предупреждение в случаи на природни бедствия от хидрометеорологичен произход" вкл. при горещо време е вменена изключително и само на Националния институт по метеорология и хидрология. А тя засяга и защита на здравето и живота на населението и е логично да се осъществява съвместно със здравните власти. Във Великобритания например предупрежденията за горещо време се издават от Агенцията за здравна сигурност на Обединеното кралство (UKHSA) съвместно с Метеорологичната служба. UKHSA е изпълнителна агенция на Министерството на здравеопазването и социалните грижи във Великобритания.

На национално ниво здравният сектор следва да сътрудничи тясно с Министерството на околната среда и водите при изготвянето и прилагането на политики за защита на здравето на населението при горещо време. По наша информация, на този етап на здравните власти е вменена водеща роля при контрола и превенцията на векторно-преносимите заболявания на фона на изменението на климата. Горещите вълни обаче, според повечето публикации в научната литература, всъщност вземат най-много жертви от всички природни бедствия, свързани с времето, поради което е наложително участието на здравните власти при изготвянето на всички политики за ограничение последиците от горещото време, както и при контрола за прилагането им.

Образование

В медицинските висши учебни заведения в страната темата за влиянието на изменението на климата върху човешкото здраве е недостатъчно застъпена. По наша информация за Медицински университет-София например темата се разглежда в една лекция, а би следвало да се оформи минимум като отделна тематична единица.

Тазгодишният юни беше "особен" не само с по-горещото време, но и с липсата на валежи със стопанско значение. Почти за цялата страна е характерен майско-юнски максимум на валежите, когато се съчетава активността на атлантическите циклони и максимума на вътрешномасовите валежи. От началото на юни обаче тези валежи рязко прекъснаха, което е много необичайно явление. Освен на земеделието, този негативен факт ще се отрази и върху водните запаси и ще повиши пожароопасността, отново с пряко отражение върху здравето и благосъстоянието на хората.

Източник заглавна снимка: climatebook.gr. Температурни отклонения за шест дни (28.06.-03.07.) в Европа, в сравнение със средната стойност за периода 1991-2020 г. Източник на данни: ERA5 - Copernicus. Обработка и визуализация: climatebook.gr.

Виж още: 

• България ще бъде засегната от горещи вълни все по-често и силно

• Горещите вълни са сериозно изпитание за здравните, социалните и природните системи в целия свят

• Климатичните промени добавиха 1 месец на опасни горещини за 4 милиарда души по света

• ООН: Всеки 1°C повече води до 4,7% ръст на домашното насилие

• Как влияят по-високите температури върху произшествията на пътя?

• Как влияе глобалното затопляне на условията на труд 

• Морските горещи вълни са катастрофални явления, които зачестяват на фона на глобалното затопляне

В публикацията са използвани материали от:

• The Health Risks of Extreme Heat Waves: What You Need to Know, Greenpeace Middle East & North Africa, 2025 

• www.meteo.bg/meteo/bg/node/1255

• Национална агенция за оценяване и акредитация

• https://meteoalarm.org/en/live/

• Climate Change and the Escalation of Global Extreme Heat, 2025 

• Eu Corner/Science and Nature page

• https://info.meteo.bg/i/meteo/seasonal_forecast/SeasonalForecast_BG202505.pdf

• Митове и факти за горещите вълни, Global Heat Health Information Network 

• https://www.gov.uk/government/organisations/uk-health-security-agency/about

• https://www.semafor.com/article/06/30/2025/europe-gripped-by-dangerous-heat-wave

• Europe under heatwaves, what is the heat dome phenomenon and why is it considered a "silent killer"?