Стрес и здраве: как да сме устойчиви пред трудностите - нов епизод на "Уменията на 21-ви век"
Секция: Здраве
04 Юли 2025 11:27
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Стрес и здраве: как да сме устойчиви пред трудностите - нов епизод на "Уменията на 21-ви век"

/КРОСС/ Съвети от психолог и лесна дихателна техника за успокояване на стреса в новия епизод от „Уменията на 21 век"

Представете си следното: вие сте в джунглата, а след вас с все сила тича пума. А сега си представете, че сте в офиса, при вас идва шефът, който току-що ви е изпратил ужасен имейл. Кое е по-страшно? За тялото няма разлика. За нервната система и двете са равни на опасност и задействат същия биологичен механизъм: учестено дишане, повишено кръвно, напрежение в мускулите, готовност за режим „бий се или бягай". С една дума: стрес! 

И макар че вече не бягаме от диви животни, все повече живеем в режим на постоянна тревога - гонени от срокове, очаквания и несигурност. Този хроничен стрес влияе на всеки аспект от живота ни. Добрата новина е, че справянето с него е умение, което се учи. В новия епизод на видеокаста „Уменията на 21 век" на Лидл България клиничният психолог доц. д-р Елена Мустакова ни помага да разберем как да изградим устойчивост и да запазим себе си в свят, който не спира да ни изправя пред различни предизвикателства.

 

Какво всъщност е стресът?

Това е естествена реакция на организма към външни стимули - физически, психически или социални. Биологичната му функция е да ни предпази, като мобилизира ресурсите ни за оцеляване. В бестселъра си „Разчупете навика да бъдете себе си" д-р Джо Диспенза го определя като „състояние, при което мозъкът и тялото са извадени от равновесие. В момента, в който видим заплаха - реална или въображаема - ние активираме стресовата реакция и в този момент тялото вече не е в хармония, а в режим на оцеляване."  Проблемът не е в самото наличие на стрес, а в продължителността му и начина, по който го преживяваме и управляваме. Затова целта не е да избягаме от стреса, а да го регулираме, съветват водещите и гостът в епизода, който можеш да гледаш в YouTube канала на Лидл България.

 

Защо живеем в най-стресовото време?

Доц. д-р Мустакова определя настоящия момент като „уникално време" на бързи трансформации, изчезващи опорни точки и глобално усещане за несигурност. Според нея причините за стреса се коренят в обществения модел: „Целият 20 век в съвременния западен свят изхвърли концепцията за духовни опори и редуцира живота до консуматорство, надпревара, състезание за така наречения успех, който се оказа изключително неустойчив. Това ускоряване на темповете е крайно нездравословно и създава пандемии от тревожност и депресия". Тя посочва, че връзките помежду ни стават все по-крехки, а информационното претоварване от медиите и технологиите само създава илюзията за познание, но всъщност ни оставя още по-объркани. 

 

Какво ни стресира? Кои са основните трудности днес?

Според доц. д-р Мустакова тази културна и социална трансформация, която протича с невиждана скорост, определя четири ключови категории трудности, пред които сме изправени днес:

 

  • Вътрешнопсихични - тревожност, депресия, чувство за празнота и загуба на смисъл. Това са преживявания, които се случват вътре в нас, независимо от външните обстоятелства. Човешкият мозък, в който постоянно „бие аларма", не получава възможност за възстановяване. Невробиологът Робърт Саполски обяснява, че докато животните изпитват стрес само в реална опасност, то ние, хората, преживяваме „психологически стрес" ежедневно в и заради собствените си мисли. 

 

  • Междуличностни - разпадане на връзките, трудности при изграждане на устойчиви и дълготрайни взаимоотношения; конфликти. В условията на ускорен живот, социални мрежи и повърхностна комуникация, дълбоките човешки връзки страдат. Мустакова подчертава, че ние вече не живеем в свят, където общността е стабилен елемент, както е било при нашите баби и дядовци. В резултат много хора усещат изолация, разединение и емоционално откъсване. Докладът на Harvard Study of Adult Development - най-дългото изследване върху човешкото щастие, категорично показва, че качеството на връзките е най-важният фактор за щастие и здраве в дългосрочен план, а самотата e толкова опасна за здравето, колкото е и пушенето на 15 цигари на ден.

 

  • Познавателни - объркване, новини и фалшива информация. Днес живеем в океан от информация, в който според доц. д-р Мустакова „50% от новините са фалшиви". Това размива границата между факт и мнение, между истина и внушение. За да се ориентираме, вече не е достатъчно просто образование - нужни са нови когнитивни умения като критично мислене, медийна грамотност и системно разбиране. Повече за тях научи в епизодите на видеокаста, в който водещи експерти дават практически съвети как да развием тези умения. 

 

  • Социални - връзката на индивида с по-широката социална структура: институции, държава, колективни норми. Средата, я която живеем, често засилва усещането за социална несигурност заради икономически, политически или екологични кризи, и води до усещане за безпомощност и стрес. Това прави списъкът от причини и симптоми на практика безкраен, а нуждата от нови умения и знания - още по-голяма.

 

Как да си помогнем, когато сме под стрес?

Според доц. д-р Мустакова разрешаването на всяка криза започва с приемането, че имаме проблем. Това води до вътрешно успокояване, „защото когато назовеш това, което най-дълбоко те тормози, психиката се успокоява", отбелязва тя. Успокоеният ум позволява на човек по-лесно да се вгледа навътре и чак след това да предприеме действия. Според нея практики като медитация, дихателни упражнения и др. ефективно могат да успокоят съзнанието. Най-ценното според Мустакова е, че в такъв момент тялото ни научава, че е възможен и друг модел на съществуване, различен от режима „бий се или бягай". Тя споделя, че дихателните практики успокояват и освобождават от стреса, и споделя една проста, но ефективна техника:

  • Седнете удобно с изправен гръб и отпуснати рамене.

  • Вдишайте дълбоко през носа, като се фокусирате върху областта между веждите.

  • Издишайте дълго и звучно през устата (оформете устните като за „О").

  • Повторете поне 10 пъти. Може да се практикува по няколко пъти на ден.

 

За какво спомага? Д-р Мустакова споделя, че при редовна практика тази техника може да:

  • изключи хаотичните мисли;

  • активира предфронталния кортекс - част от мозъка, отговорна за осъзнатостта;

  • превключва мисленето от реактивен в творчески режим.

 

Какво ни очаква?

Времето, в което живеем, освен големите предизвикателства, според доц. Мустакова, предлага и огромен потенциал за осъзнаване и израстване. Тя е категорична, че не можем да избегнем стреса, но можем да променим начина, по който го преживяваме, като развием нови когнитивни умения. Вместо да се борим с хаоса, можем да изградим вътрешен център, от който да отговаряме осъзнато. А най-важната първа крачка е... да спрем за момент и да се вгледаме навътре. Гледайте целия разговор с доц. д-р Мустакова в „Уменията на 21-ви век" тук. 

 

За видеокаста „Уменията на 21-век"

Образователният видеокаст „Уменията на 21-ви век" е продължение на успешната вътрешна програма за обучения в лични, социални и граждански умения, която се провежда сред служителите на Lidl.  Той осигурява платформа за разговор по важни за личностното развитие и израстване теми. Водещи на видеокаста са  двама експерти от HR екипа на Lidl - Александрина Николова и Александър Стоичков. В разговори със специалисти в различни области  те обсъждат актуални теми като  медийна грамотност, изграждане на личен бранд в социалните мрежи, асертивна комуникация, поставяне и постигане на лични цели, баланс между работа и личен живот и много други. 

 

За госта:

Доц. д-р Елена Мустакова е клиничен психолог, психотерапевт и изследовател с международно признание. Тя е експерт в областта на психичното здраве, социалната трансформация и устойчивото развитие. Автор е на множество научни публикации и книги, посветени на връзката между личностното благополучие и колективната отговорност. Нейните трудове са сравнявани с тези на Маслоу.


За Лидл България: 

Lidl е най-голямата верига магазини за хранителни стоки в Европа. Част e от немската Schwarz Gruppe и присъства в 31 държави. В България Lidl стартира своята дейност през 2010 г. Днес компанията има 137 магазина в 58 града и над 4000 служители. Предимствата на специфичния бизнес модел, широката гама продукти с оптимално съотношение качество-цена и въвеждането на редица иновативни практики и модели, наложиха Lidl в България като смарт дискаунтър, предлагащ високо качество на добра цена, и компания, която подхожда честно, отговорно, с мисъл и грижа за своите клиенти, служители и партньори.