/КРОСС/ Лютата чушка е част от българската кухня повече от век. Първите семена идват от Южна Америка и бързо се разпространяват по нашите земи. Днес сортовете са десетки - с различен вкус и сила. Александър Кюркиев е сред хората, които от години ги отглеждат професионално.

"Българинът винаги е имал интерес към лютото. То присъства на нашата трапеза дълги години наред. Откакто се помня - дядо ми, баща ми - винаги е имало люто у нас. Проблемът беше, че самото предлагане на люто е било много еднотипно", казва Александър.

Днес изборът е по-богат - от по-леки до много люти сортове. Грижата за тях не е лесна. Не всяка чушка понася климата тук.

"В България като цяло не е много лесно да се отглеждат различни сортове люти чушки, защото, както знаете, те идват от екзотични дестинации", обяснява Кюркиев.

Ползите от лютото са доказани. Капсаицинът - веществото, което люти, подпомага обмяната на веществата и има противовъзпалителен ефект.

Кюркиев казва, че лютото не трябва да е само изпитание за търпение.

"Лютото не е задължително - не трябва да бъде в количества, в които ще ни причини болка на рецепторите. Лютото може да се ползва под формата на разтворен каянски пипер или тинктури - по няколко капки сутрин с гореща вода, почти не се усеща при прием, но пък дава енергия", обяснява той.

Толерансът се постига с време.

"Толерансът към лютото при различни хора е различен, но той се изгражда с времето и с постоянство. Ако нещо ви е люто в момента, след един месец мога да гарантирам, че няма да ви е люто", казва Александър.

бТВ, „Тази неделя"