/КРОСС/ Румъния, страна, която през последните години често беше сочена като пример за догонващо икономическо развитие и по-висока покупателна способност от България, се оказа на прага на сериозна финансова криза. Властите в Букурещ обявиха пакет от спешни и сурови мерки, включващи замразяване на заплати и вдигане на данъци, за да се справят с огромния бюджетен дефицит.

Според икономиста Петър Ганев от Института за пазарна икономика, проблемът се корени в дългогодишна политика на високи бюджетни разходи.

„Случи се това, че когато твърде много харчиш през бюджета, правиш големи дефицити и то в дълъг период от време, стигаш до проблеми", обясни Ганев в ефира на „Здравей, България".

Според прогнозите, през 2024 г. бюджетният дефицит на Румъния ще достигне 9,3% от БВП, което е най-високото ниво в целия Европейски съюз, където средната стойност е 3,2%. За сравнение, в България се обсъжда бюджет с дефицит от 3%.

„Това показва колко бързо една страна може да натрупа дълг, който да стигне до т.нар. Маастрихтски критерий от 60%. Всъщност, следващата година дългът на Румъния и дългът на Германия ще бъдат на сходни нива като дял от икономиката", посочи Ганев.

Според Петър Ганев, опитът на Гърция и Румъния показва, че когато една държава харчи твърде агресивно, увеличава заплати и прилага данъчни облекчения в продължение на дълъг период, в крайна сметка стига до момент, в който трябва да предприеме тежки и непопулярни мерки.

„В разходната част, когато твърде агресивно започнеш да покачваш заплати, нещо, което ние направихме със силовите ведомства, веднъж-два пъти може да го направиш и да оцелееш. Но ако го правиш постоянно през годините, както беше преди в Гърция, в крайна сметка стигаш до момент, в който от една страна те натискат от Европа, а от другата страна те натискат пазарите", коментира икономистът.