/КРОСС/  След приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, „Възраждане" изразява ясна и последователна позиция в защита на интересите на българските висши училища и студенти.

Приетите промени, включително предложението за намаляване на таксите за платено обучение с 25%, не решават системните проблеми в сектора, а се явяват реактивна мярка - гасене на пожар, който самото Народно събрание предизвика. Както подчертават от парламентарната група, законопроектът е внесен скоропостижно след студентски протести и отново поставя законодателната власт в ролята на пожарникари, които овладяват криза, причинена от автоматизъм при приемането на бюджета.

От „Възраждане" припомнят, че проблемът е дълбок и системен, а не просто финансов. Таксите за платено обучение в държавните университети вече са на нива, съизмерими с тези в Австрия и подчертават, че така университетите губят възможността да бъдат конкурентни, особено по отношение на чуждестранни студенти, които вече наброяват около 17 000 души годишно. Тези студенти вкарват минимум 200 милиона лева в българската икономика чрез такси, а още два до три пъти повече чрез наеми и потребление. В този смисъл висшето образование е не само културен и социален актив, но и експортно ориентиран бизнес.

Проблемът, според „Възраждане", не е само в цената, а в липсата на автономия. Съществуващата алинея 4 на член 95 от закона, приета през 2011 г., задължава държавните университети да определят такси за платено обучение не по-ниски от държавната издръжка, т.е. премахва възможността за ценова гъвкавост. Това според политическата организация е пълен отказ на държавата от защита на собствените си учебни заведения в полза на частните университети. Така се създава позитивна дискриминация в ущърб на държавните университети.
Историята на чл. 95, ал. 4 показва ясно, че той е въведен в интерес на частните университети. От 2004 г. държавата започва да въвежда бариери пред държавните висши учебни заведения - първо с изискването за минимум 70% от издръжката като такса, а от 2011 г. - със 100% фиксация. 

Според „Възраждане" това противоречи на принципите на свободната пазарна икономика и на академичната автономия.

Затова политическата организация ще внесе предложение между двете четения за пълното отпадане на алинея 4 от чл. 95, за да се даде реална финансова и управленска свобода на държавните университети, както и равнопоставеност с частните университети.

Също така от „Възраждане" поставят акцент върху необходимостта от стратегическа визия за задържане на обучени специалисти в страната. Примерът с трима индийски лекари, завършили медицина в България и изгонени от системата заради административна немощ, води не само до загуба на човешки ресурс, но и до закриване на отделения и болници, както показва случаят с Пернишката болница.

В заключение, най-голямата парламентарно представена опозиция настоява държавните университети да получат пълна автономия при определянето на таксите. Призовава се за прекратяване на практиката на законово облагодетелстване на частни висши училища. Необходимо е да се разработи механизъм за задържане на чуждестранни студенти, обучени в България, да работят в страната. И най-вече, трябва да се спре финансирането на образованието на принципа „парите следват ученика", който компрометира качеството за сметка на количеството.