/КРОСС/ Учен от Добруджанския земеделски институт обяви тритикалето за култура на бъдещето. Тя се ражда като ботаническа приумица, която съчетава пшеница с ръж. След повече от век селекция и човешка намеса, днес имаме отделен ботанически вид с изключително добра перспектива, както във хранително-вкусовата промишленост, така и в енергийната индустрия.

19 сорта тритикале са разработени в Добруджанския земеделски институт в продължение на над 60 години, но то си остава почти непозната култура у нас.

„Култура на бъдещето, защото съчетава в себе си всичко, което както потребителят, така и земеделецът търси в едно растение. От тритикале се получава превъзходен хляб, превъзходни питки могат да бъдат омесени, а де не казвам, че се получават и много вкусни козунаци! Независимо, че са малко по-тъмни, те са много по-вкусни!", казва селекционерът в ДЗИ - Генерал Тошево доц. Христо Стоянов.

Само няколко държави в с света го отглеждат по-масово - Полша, Германия, Канада и Аржентина. Но напоследък и наши производители проявяват интерес.

„Все по-често ме питат какво е тритикале и дали то може масово да бъде заето у нас в земеделските площи. То е една универсална зърнено-житна култура, която има дори по-голямо приложение и от хлебната пшеница", обяснява Стоянов.

Хлебопекарните качества на зърното го правят и ценна суровина за сладкарството.

„Има глутен, но той е по-различен, в по-малко количество е, отколкото в обикновената пшеница, по-щадящ е за организма. Продуктите от него са по-ценни в диети, по-ценни са за биопроизводство. То може да е носител на много по-висока добавена стойност, отколкото стандартните зърнено-житни култури", добави експертът.

Широко приложение има и в други индустрии.

„За производство на биоетанол, за производство на биогаз, на пластмаса от този биогаз впоследствие. Дори тази биомаса вече е обект на експорт, тъй като тя се цени много в Близкия изток за изхранване на животните, защото издържа малко повече, отколкото пшеничната биомаса", каза доцентът.

Освен това е предпочитан фураж  заради по-ниската себестойност и високото съдържание на протеини и аминокиселини.

„Тя отговаря точно на определението за устойчиво земеделие. Изисква по-малко препарати за растителна защита, необходими са  ѝ много по-малко торове, особено тези, които са химични. По-лесна е за отглеждане, отколкото обикновената пшеница. Обработките са по-евтини, а реколтата - по-добра", поясни Стоянов

По негови думи културата се справя прекрасно и на по-лоши почва, като дава за пример Добруджа, където между 800 и 1000 кг/дка зърно спокойно могат да се получат при спазване на препоръките за агротехника.

„Тритикалето има предимство и в най-сериозното предизвикателство, наложено от климатичните промени - сушата", категоричен е експертът.

Той разказа, че културата има една от най-дълбоките коренови системи и това ѝ позволява да извлича вода от много дълбоките почвени слоеве.

„Няма да спра да повтарям, че тритикале е една уникална култура, която все още не е намерила своето място в страната!", добави Стоянов.

Нова телевизия, „Събуди се"