/КРОСС/ Отношението към лекарите не е особено добро, но няма друга професия, в която ти си всичко за пациента в някои моменти. Това каза снощи проф. Крум Кацаров - ръководител на катедра „Гастроентерология, чернодробно-панкреатична хирургия и трансплантология" във ВМА, в предаването „На фокус" по Нова телевизия.

Той разказа за пътя на специализанта. „Специализантът отива в една клиника и е човекът, който нищо не знае и нищо не може. Трябва да се научиш. За да се научиш, трябва да жертваш нещо - свободното си време, лично пространство и много други неща. Това е път на надграждане. След това идва времето, в което лека полека започват да ти делегират някакви отговорности - започваш да правиш методики или терапевтични стратегии, но дори тогава „има осигурително въже" или под теб има „мрежа" - това е опитът на твоите колеги. Само че ако сбъркаш и направиш беля, тях ги дърпат и ги съдят. Когато специализираш и завършиш специалността, ти си човек с базисни умения в нея. След това започваш да ставаш истински специалист. Някои остават там, други се издигат. Зависи от всеки човек", обясни професорът.

По думите му кривата на обучение варира между 12 до 19-20 години за неврохирурзите, за да можеш да седнеш и да започнеш да работиш.

Той самият работи във ВМА от 1986 г. Казва, че никога не си е помислял да спре с професията си.

От академията във ВМА има много завършили, които работят вече в чужбина. „На страхотни позиции са, четат лекции, презентации. Не се връща никой. Това са митове и легенди, че някой ще се върне. Къде да се върне?", коментира проф. Кацаров.