/КРОСС/ В богатите страни хората даряват значително по-малко от хората в страните с ниски доходи

• Световният доклад за дарителството ‘2025 (World Giving Report) е ново представително проучване на CAF в 101 държави, което продължава и надгражда Световния дарителски индекс на КАФ (2010-2023)
• Докладът за дарителството в България ‘2025, подготвен от CAF и BCause, се базира на данните от световното проучване
• За първи път CAF въвежда мярка за щедрост - какъв дял от доходите си сме дарили
• Близо две трети (64%) от хората в света са дарили пари през 2024 година
• България е на 61 място по щедрост в света (веднага след Норвегия и наравно с Нова Зеландия и Судан)
• Българите са склонни да подценяват своята щедрост

  България е на 61 място по щедрост в света, а българите са склонни да подценяват своята щедрост, сочи Световният доклад за дарителството ‘2025 (World Giving Report ‘2025) - представително проучване на британската фондация КАФ (CAF), което обхваща повече от 50 000 души в 101 държави.

В България Световният доклад  за дарителството‘2025 се представя от Фондация BCause, която заедно с КАФ  е подготвила допълнителен Доклад за дарителството в България ‘2025, базиран на данните от световното проучване.

За първи път в проучването се въвежда мярка за щедрост, която позволява да се сравняват отделните държави, като се оценява какъв дял от доходите са дарени на благотворителни организации, на човек или семейство в нужда или на религиозна организация.
 
Близо две трети (64%) от хората в света са дарили пари през 2024 година, но какъв дял от доходите си, как и за какво - определят културата и начинът на живот.
 
Според проучването хората в страните с ниски доходи са два пъти по-щедри от тези в страните с високи доходи, когато става въпрос за подпомагане на нуждаещи се хора и даряване на благотворителни организации.
 
Най-популярната кауза в световен мащаб са децата и младежите - за тях са дарявали 29% от хората по света, тя е и сред предпочитаните каузи на всеки континент. Един от всеки четирима (26%) дарява за хуманитарна помощ и подпомагане на пострадали от бедствия, а в Азия хората са най-склонни (16%) да подкрепят екологични каузи.
 
Проучването установява също, че хората са по-щедри, когато тяхната държава насърчава дарителството. Тогава са по-склонни да се доверяват и да оценяват дарителството като по-важно за обществото.
 
Дарителството в България
 
Дарителството у нас е каквото е дарителството в Европа
 
Световният доклад за дарителството ‘2025 показва, че нагласите и поведението, свързани с дарителството в България, съответстват на тези, наблюдавани в други европейски страни. Съответствието е по отношение:

• Каузите, които избираме,
• Начина, по който даряваме,
• Дела от доходите, които даряваме,
• Мотивите, с които даряваме,
• Доверието в гражданските организации и оценката за тяхната значимост.

Повече от половината (57%) от хората в България са дарили пари за добри каузи през 2024 г., като са насочили средствата си към един или повече от трите вида получатели - на благотворителна организация, директно на нуждаещи се хора, или на религиозна организация. Това ни поставя съвсем близо до средноевропейските нива на активност (59%).
 
Българите даряват относително по-голям дял от доходите си (0,76%) от средното европейско ниво (0,64%). Разликата може да се обясни с пропуските и неуспехите да се посрещнат нуждите в рамките на обществените системи като здравеопазването и социалните услуги. Хората се включват в помощ с много по-ниски нива на доходи, но с висока мотивация.
 
Доверието в благотворителните организации е сравнително високо

Делът на българските граждани, които даряват на благотворителни организации е същият като средния за Европа - 41%. Гражданските организации в България покриват на  практика всички сфери на живота - от борбата с горските пожари до асистираната репродукция. Доверието в неправителствените организации нараства през годините.

Делът на хората, които даряват директно на нуждаещи се, остава висок - 32%. Той се саморегенерира, като отделни хора даряват на лица, нуждаещи се от медицинска помощ, а заради успеха на предходни кампании болните са насърчени отново директно да се обърнат към дарителите.

Обемът на даренията, предоставени директно на нуждаещите се, е 44,5%. Той е почти равен на обема на даренията за НПО - 45,4%.

Редовното дарителство е изключение

Само 5% от българските граждани даряват повече от 12 пъти годишно или всеки месец. За сравнение, данните в световен мащаб са тройно по-високи.

Такъв е делът на хората, които са свързани с дадена кауза или организация и редовно я подкрепят финансово, например чрез дарителство на работното място. С предлагането на технологични решения - като онлайн и DMS абонаменти или вътрешни платформи - те бавно се увеличават.

Като имаме предвид, че мнозинството от дарителите реагира на криза или хуманитарен апел, липсата на редовно дарение е обяснима. Другият обичаен фактор на рационализиране и планиране на даренията - данъчните облекчения за физическите лица - също не са мотиватор за дарителите.

В същото време само редовното дарителство може да подкрепи желаната от много дарители социална промяна и медии и граждански организации трябва да работят за неговото популяризиране.

В България жените са по-склонни да даряват пари за благотворителност - 55% срещу 45% от мъжете. Същият дял са подкрепили неправителствени организации през годината. По отношение на доброволчеството мъжете (53%) са по-активни от жените (47%).

 
За да даряваме повече
 
Факторът, който би довел до увеличаване на дарителството в България, е увеличаване на доходите, смятат 54% от респондентите. Така мислят и 45% от хората в света.
 
Въпреки относително високото доверие, с което се ползват, неправителствените организации трябва целенасочено да общуват с хората. Гражданите искат да знаят повече за това как ще бъдат използвани парите им (47%) и да знаят повече за резултатите и ефекта от техните дарения (34%).
 
Ангажирането на хората в работата, разказването на истории за променени животи, прозрачността и комуникацията биха помогнали на НПО да отговорят на тези очаквания и да привлекат повече дарения.

Доклад за дарителството в България ‘2025

За проучването
 
Данните за Световния доклад за дарителството 2025 (WGR 2025) са събрани чрез онлайн проучване, осъществено от Focaldata по поръчка на CAF. То включва национално представителни анкети в 101 държави, събрани от над 50 000 души. Анкетирането е проведено в периода 6 - 31 януари 2025 г. с широк географски обхват. Въпросите се отнасят за дарителското поведение през 2024 година.

Суровите данни, събрани от Focaldata, са анализирани от CAF и партньори.

Световният доклад за дарителството замества и надгражда Световния дарителски индекс, който британската фондация CAF публикуваше от 2010 година до миналата 2024. Новото проучване изследва повече аспекти на дарителското поведение и нагласи, отчита дарителството и доброволчеството през цялата предходна година (а не само в предходния месец, както беше Индексът), и въвежда измерване на щедростта, обвързано с доходите на дарителите.

Всичко за Световния доклад за дарителството 2025 ще намерите в специалния сайт.

Още подробности и анализ за България ще намерите в сайта на фондация BCause.