/КРОСС/ Българският хелзинкски комитет (БХК) изразява дълбока тревога относно запазването на безопасността, самоличността и защитата от ретравматизиране на децата, жертви на насилие, чиито случай беше анонсиран по-рано днес от институцията на омбудсмана.

Обръщаме се към медиите и обществеността с настоятелен призив за етично и щадящо отразяване на случая. Информацията за преживяното от децата следва да се поднася без детайли, с уважение към тяхното достойнство и личностна неприкосновеност. Разкриването на самоличността им - директно или чрез описание - е недопустимо и представлява допълнителна форма на насилие. Преживените травми изискват незабавна и дългосрочна психологическа подкрепа, както индивидуално за всяко от децата, така и на ниво система, която да гарантира безопасна среда, а не поставяне на жертвите във фокуса на публичното внимание.

След постъпили данни за насилие в СПИ, БХК инициира посещения във всички интернати в системата на МОН - към момента един социално-педагогически интернат (СПИ) и две възпитателни училища - интернати (ВУИ). Министерството на образованието и науката отказа достъп на нашите изследователи до децата, както и до помещенията за настаняването им. Екипът ни беше допуснат единствено до разговоря с ръководствата на интернатите. Това сериозно ограничи възможността ни да установим реалното състояние на средата и да предложим навременна помощ.

Наложи се да потърсим контакт с част от настанените деца и техните родители на място в сливенския квартал „Надежда".

Събраните данни, сочещи физическо насилие и трудова експлоатация от страна на членове на персонала, както и сексуално насилие и тормоз от по-големи обитатели на интерната, още през юни БХК предаде на всички компетентни институции с искане за проверки в СПИ „Христо Ботев".

С цел предпазване на децата, предпочетохме да не излизаме с публична позиция, като проведохме срещи с институциите, които работят за закрила на децата - МОН, ДАЗД, Омбудсман и същевременно сигнализирахме компетентната прокуратура и местната комисия за борба с противообществените прояви, която единствена може да поиска прекратяване на настаняването на децата в СПИ „Христо Ботев". 

В никакъв случай жертвите не бива да бъдат връщани обратно в същата среда в началото на новата учебна година, а връщането или настаняването на които и да било деца в тази институция е дълбоко нежелателно.

Настаняването на деца в риск в изолиран обект, намиращ се на повече от шест часа път от София и без обществен транспорт от Сливен - откъдето са повечето от децата - прави поддържането на семейна връзка и обществен контрол практически невъзможно. Това създава условия за пълно неглижиране и вторично травматизиране.

Случаят от Варненци е поредното доказателство за неработещата, остаряла и вредна система за „възпитателно въздействие" над деца. Законодателната рамка, която урежда противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, е на повече от 70 години и е в остър конфликт със съвременните разбирания за детски права и възстановителна справедливост. Необходим е изцяло нов закон, който да гарантира отклоняване от наказателна отговорност чрез образователни, терапевтични и социални мерки - а не чрез изолация и репресия.