/КРОСС/ Уважаеми дами и господа,

Скъпи железничари, колеги и приятели,

За мен е чест да Ви поздравя по случай Деня на железничаря - празник на хората, които с усърдие, професионализъм и тиха всеотдайност поддържат едно от най-важните звена в икономиката и обществото ни - българската железница.

Неслучайно отбелязваме този ден в началото на август - месецът, в който преди 137 години България направи голяма крачка към свързаността със съседите си и света, чрез откриването на линията Цариброд - София - Белово за международен превоз. През същата година държавата придобива и линията Русе - Варна - първата в страната, с което се полагат основите на Българските държавни железници.

Но историята на железницата у нас не се измерва само в километри релси и разписания. Тя се измерва в човешки съдби, в поколения професионалисти, които посвещават живота си на една често невидима, но ключова мисия - да свързват, да осигуряват движение, да бъдат в услуга на другите. Зад всеки влак стоят хора. Хора, които рано сутрин, късно вечер и дори през нощта, в пек и мрак, при всякакви условия, осигуряват сигурността, точността и надеждността на железопътния транспорт.

Много често, улисани в своето ежедневие, не си даваме сметка колко усилия стоят зад едно просто пътуване с влак. Днес е Денят на железничаря и това е момент, в който трябва открито да благодарим на всички, които ежедневно поемат огромна отговорност за живота и здравето на пътуващите. Те стоят на своя пост въпреки, че точно върху тях се стоварва всекидневното недоволство на пътниците заради замитаните с години проблеми в БДЖ и НКЖИ, заради старите и овехтели вагони, заради грохналите и често развалящи се локомотиви, заради многото ремонти по мрежата и произтичащите от тях закъснения... И въпреки недостига на ресурси, ниското заплащане и тежките условия на труд. Все проблеми, които не са по вина на железничарите.

Разговорите за бъдещето на жп транспорта у нас често се свеждат до пари - техника, ремонти, проекти. Но нека бъдем честни: каквито и инвестиции да направим, без професионализма и отдадеността на хората в системата, железопътният транспорт не може да съществува, още по-малко - да се развива. Хората са най-голямото богатство на БДЖ и НКЖИ.

С много от Вас съм имал честта лично да се срещна и съм дълбоко впечатлен от страстта, с която говорите за работата си, за бъдещето на железницата, за това как тя може и трябва да бъде двигател на модерна, екологична и ефективна мобилност. С още повече от Вас тепърва предстои да се запозная - но вярвам, че и те са също толкова отдадени, също толкова професионални и също толкова силни в желанието си да градят нещо смислено.

Днес, когато Европа и светът търсят зелени решения и устойчив транспорт, железопътната система отново заема централно място. Нашата обща задача е да я направим по-бърза, по-сигурна, по-модерна и по-достъпна. Като министър на транспорта и съобщенията заявявам, че усилията за модернизация, дигитализация и инвестиции в човешкия капитал ще останат основен приоритет. Ще направя всичко, което зависи от мен и от институциите, за да реализираме заедно една от нашите мечти - да имаме бърз, безопасен, удобен и устойчив железопътен транспорт, достоен за хората, които го поддържат.

Уважаеми железничари,

Благодаря Ви. За нощните смени. За решителността в трудни моменти. За това, че не се отказвате. Че носите професията си с чест - днес, както и преди 137 години.

Честит празник, скъпи железничари!

Бъдете здрави, уверени и горди с работата си. Желая Ви нови хоризонти - по устойчиви релси, с ясна посока и човешко достойнство.