/КРОСС/ Връзката между българските традиционни обичаи и природата представят два музея при БАН в общ проект - „Делници и празници - природата в българската традиционна култура". Чудесната инициатива е на Национален етнографски музей-БАН и Национален природонаучен музей-БАН, която се осъществява благодарение на Столична програма „Култура" за 2025 г. 

Българските народни обичаи са неразделна част от нашата културна идентичност и отразяват дълбоката връзка между човека и околната среда. „Като имаме това предвид, проектът показва взаимозависимостта между природата, вярванията и поведението на хората в традиционното общество. В ежедневието (делниците) и в празничния календар природата играе важна роля като символ на жизнените цикли, на началото и края на селскостопанските дейности през различните сезони и на стихийните явления. В басните, легендите, сказките, разказите и вярванията от традиционния период, често животните са натоварени с човешки черти, със своите добродетели и недостатъци. Хората са определяли време в народния календар, в което са извършвали редица практики., целящи умилостивяването и отдаването на почит", разказва гл. ас. д-р Радина Илиева.  

„Трудът на полето, грижата за стопанството и домашните задачи са били тясно свързвани с ритъма на природата. Отразявайки ролята ѝ в земеделието и животновъдството, народните обичаи са включвали ритуали за осигуряване на добра реколта и защита - например от природни бедствия, болести по растенията и животните и други. Днес тези празници и практики са част от нашето културно наследство, което съхраняваме в Националния етнографски музей и в други музеи в страната, за да предадем знанието за живота на предшественици ни от отминалите епохи на бъдещите поколения" допълва гл. ас. д-р Стамен Кънев.

В двата музея са представени част от животните, които са елемент от народните вярвания и календар на българите. Експозициите в НЕМ - БАН и НПМ - БАН изграждат пълен, съдържателен образ на четири празника, свързани с различните сезони. Първата изложба бе за празника Благовещение, свързан с вярването, че излизат змии и гущери, когато е първото кукане на кукувицата, лястовица носи благата вест за идващата пролет. През лятото инициативата продължи с „Пеперуда" (нередовен обичай, който се извършва при суша за измолване на дъжд). Експозициите за Пеперудата могат да бъдат разгледани в НЕМ-БАН и НПМ-БАН. 

Предстои откриването на още две временни изложби. „За есента това е Мишинден, който се отбелязва на 27 октомври и е свързан с народните практики за борба с вредителите, особено мишките и плъховете - да не пакостят по храната, дрехите, зърното и т.н. Тогава се извършват ритуали и обичаи за прогонване на гризачите и предотвратяване на тяхното нашествие в домовете и хамбарите. Сред най-известните обичаи е „погребението" на мишка - хората улавят една, която символично погребват в дупка в земята, като произнасят клетви за прогонване на всички мишки от дома и стопанството.", казва гл. ас. д-р Стамен Кънев. „За зимата екипът се спира на Андреевден, честван на 30 ноември. Празникът е свързан с ритуали за плодородие и с такива за защита от мечките, които нападат хора и добитък. В някои региони се изпълняват различни обреди и ритуали за здраве в семейството и плодородие на нивата и при животните - в някои села се правят специални молитви за защита от болести и различни напасти," уточнява гл. ас. д-р Радина Илиева.

Още първата съвместна изложба на двата музея предизвика интерес, когато за първи път учени от различни дисциплини (екипът е от етнолози и ентомолози) работят в синхрон, за да може широката аудитория да разбере скритото знание за природата от традиционния човек. На уебсайтовете на музеите (www.nembg.com и www.nmnhs.com) ще отриете безплатни брошури и образователни листове. Екипът е от учени и специалисти от двете звена: от НЕМ - БАН - гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев, Мария Боянова, Десислава Васова; от НПМ - БАН - доц. д-р Ростислав Бекчиев, доц. д-р Марио Лангуров, доц. д-р Николай Симов, Силвия Тошева, д-р Златка Яръмова.