/КРОСС/  На фона на величествената патриаршеска катедрала „Св. Александър Невски", под открито небе и в сърцето на столицата, ще прозвуча "Девета симфония" от Лудвиг ван Бетовен. Заедно с „Ода на радостта"  това е музикално послание за обединение, човечност и надежда - зов, който надхвърля сцената и времето.

 Софийската опера със своите спектакли на площада „Рилският пустинник" и „Клетниците" създаде събитие с дълбок културен и духовен заряд. 

Площадът се превърна не просто в сцена, а в пространство на съпреживяване между хората и силата на музиката и има силата да лекува, да събира и да възвисява. И че Софийската опера, под ръководството на Пламен Карталов, е не само пазител на класиката, но и жив мост към бъдещето - със сцените си под звездите, с послания с истинско културно величие.

На 8 август от 21.00 часа под  диригентството на световно признатия Даниел Орен, с участието на солистите Джесика Прат, Виолета Радомирска, Грегъри Кунде и Александър Виноградов, „Ода на радостта" ще оживи площада като симфония на надеждата. Участват оркестъра на Софийската опера и двата хорови колектива на Софийската и Старозагорската опера.

 „Ода на радостта" неслучайно е избрана за химн на обединена Европа. Тя носи универсално послание - за братство между народи, за хармония въпреки различията, за човешка близост, която надскача граници, идеологии и езици.

Когато тази творба прозвучи на открито, в сърцето на столицата, тя не просто озвучава града - тя го осмисля. Всеки тон ни напомня: ние сме заедно. Когато звучи „Ода на радостта" и Симфония № 9 от Бетовен - не става дума само за концерт. Става дума за зов.

В една необикновена лятна вечер площадът пред храма „Св. Александър Невски" се превръща в сцена. Но не просто сцена за музика - а площад на единение, където ехтят не само гласове и инструменти, а и идеи, идеали и надежда. 

Когато звучи „Ода на радостта" - Симфония № 9 от Бетовен - не става дума само за концерт. Става дума за зов. И не от случайно място. Площадът - това е пространството, където хората се събират да изразят мнение, болка, радост, протест, празник. Когато Бетовен прозвучи именно тук, той се превръща в зов не само за културно единение, но и за гражданско пробуждане.