/КРОСС/ На 15 август Българската православна църква чества празника Успение на Пресвета Богородица

Църковни песнопения

Тропар (краткото песнопение, което отразява важни моменти от живота и подвига на чествания светец или пък съдържа основните идеи на празника)

В рождеството си съхранила девствотои в успението не си оставила света, Богородице,представила си се пред Живота, Майка станала на Животаи с твоите молитви избавяш от смърт нашите души.

Кондак (кратко песнопение, което съдържа догматическото или историческото значение на празнуваното събитие или светец)

Неуморната в молитви Богородицаи в застъпничеството - неизменно упование,гробът и смъртта не удържаха.Като майка на Живота премина към Живота,вселил се във вечнодевствена утроба.

История на празника 

Празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от самите свети апостоли. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Йерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на честването на празника е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. 

Най-старото място, свързано с почитанието към Св. Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина.

 Иконата на празника

Православната иконография на Успение на Пресвета Богородица, както и самият празник се основава изцяло на Свещеното Предание. Православните икони на празника Успение ни въвеждат в съзерцанието на посмъртната слава на Божията Майка, разкриват ни последното тайнство в Нейния живот - възнасянето Й на небето, където Тя е била взета заедно с Нейното тяло. Стенописите, мозайките и изобщо изображенията на Успение Богородично се изпълняват на западната страна на храма. Сцената напомня на вярващия в момента, в който напуска храма, за Успението на Света Богородица, както и за временността на настоящия живот и преминаването към вечния.

Бачковският и Троянският манастири честват своите празници

На 15 август два от ставропигиалните манастири в България - Бачковският и Троянският честват своите съборни храмови празници.

Бачковският манастир е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани - велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин. Иконостасът в манастирския храм е един най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. В манастира се пази чудотворната икона на Майката Божия - Бачковска, както и мощите на свети патриарх Евтимий. В обителта са погребани и Българският екзарх Стефан и Българският патриарх Кирил.

 Троянският манастир е основан около XVII век. През първата половина на XVIII век манастирът се разраства и замогва материално. По това време в него започва да функционира и килийно училище, което след 1765 година, когато е поето от даскал Никола Върбанов, става все по-известно. По същото време игуменът Христофор, родом от Сопот, осъществява първите по-големи строежи в манастира. Съборният храм е украсен със стенописи на Захарий Зограф. В него се пази чудотворната икона на Майката Божия - Троеручица. В храма е погребан Българският патриарх Максим.