Даниел Генков: Мъжете със синдром на Отело - ревниви до смърт, не вярват дори на полиграфа
Секция: Интервюта
16 Август 2025 15:35
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Даниел Генков: Мъжете със синдром на Отело - ревниви до смърт, не вярват дори на полиграфа Патологичната ревност е известна като синдрома Отело

/КРОСС/  "При нас идват клиенти със заявка за провеждане на полиграфско изследване, което да установи дали техният партньор им изневерява. Какъвто и да е резултатът, мъжът не вярва. Особено ако се окаже, че жената казва истината, той не вярва", заяви криминалният психолог на Асес Даниел Генков в съботното издание на "България сутрин".

Пo думите му това са общителни хора, нямат белези на тежко психотично разстройство, както при шизофренията - те са фиксирани върху ревностната параноя и няма аргументи, които да ги накарат да вярват в обратното на това, което си мислят.

"Виждали сме и убийства в нашата практика. Важна е когнитивно поведенческата психотерапия. Проблемът при такива хора е, че не желаят да бъдат терапевтирани, нямат съзнанието за вина. Мъжете се смята, че са по-контролиращи и за тях е важен контролът върху имуществото, потомството", каза Даниел Генков.

Признаци на мъжете Отело:

В 60-80% от случаите синдромът Отело касае мъжете. Натискът, който те оказват върху жените, е не само физически, но и психологически.

Те са много обаятелни, влагат много като отношение, чувства, емоции. В следващия момент искат насреща все повече да им се отговаря, да знаят къде се намира партньорът им във всеки един момент, обясни криминалният психолог.

Заради отрицанието на тестовете с полиграф, тези клиенти са насочвани към семейна психотерапия или друг вид специалисти.

Често такива лица са били жертва на насилие в детството си, след това се превръщат отново в жертва като възрастни или пък в насилници. Специалистът подчерта, че ревнивостта често е израз на ниска самооценка и малоценностни преживявания. 

Страхът у жертвата

Жената често се опитва да избегне с поведението си физически тормоз над нея и децата. 

"Надеждата, че той ще се промени, е най-голямата заблуда. По-добре ужасен край, отколкото ужас без край. Документи, ключове, акт за раждане и нататък фондациите знаят как да се осигурят безопасност за жената и децата", подчерта Даниел Генков. 

Проблемът пред специалистите е, че човекът насреща не си дава сметка и не приема, че има проблем. 

"Когато видят, че стигат прекалено далеч, за да не изгубят партньора, започват да се извиняват, да пращат цветя, да плачат. Ако жертвата се подлъже и се върне, ще ѝ се стовари огромна жестокост и омраза. Той я намразва заради това, че го е видяла в неговата най-уязвима слабост и след това иска да я унищожи, защото го е видяла как хленчи и се моли", предупреди криминалният психолог.