/КРОСС/ Проблемът с водата трябва да бъде решен, но не от тези, които го създадоха и използваха, за да насочат към свързани с тях фирми милиарди, заявява съпредседателят на „Да, България" Ивайло Мирчев. И описва какви са реалностите на този тежък проблем, който засяга стотици хиляди хора и който не се е появил изневиделица:

- По време на управлението на ГЕРБ загубите в мрежата достигнаха на места 90%, без да се инвестира в мрежата.

- Отделиха се близо 500 млн. лв. за ремонт на язовири, които потънаха във фирми свързани с ГЕРБ и ДПС, без да бъде свършена работата.

- Политически кръгове са се набълбукали с ВЕЦ-ове, които използват приоритетно вода в интерес на своите собственици, но не и на използващите питейна вода.

- По европроекти тръби се сменяха с евтини, некачествени, с по-малък диаметър дори, които аварират по-често и от заменените стари. Но някои по веригата се налапаха с комисиони.

- За да пестят от ток, ВиК спират помпите за вода и оставяйки през лятото хиляди хора без достъп до питейна вода (през 2022 г. лично установих тези практики в област Добрич).

- Управлението на ВиК инфраструктурата е изключително неефективно. ВиК съоръженията са публична собственост на държавата и общините. МРРБ е отговорно да инвестира и поддържа държавните ВиК съоръжения, но от години не изпълнява никакви конкретни инвестиционни проекти в тях. Пример - довеждащият водопровод за Ловеч и Плевен тече като лейка, но министерството или подопечният му ВиК холдинг изобщо не са започнали да планират неговата подмяна.

- Общините от своя страна все още не приемат ролята си на собственици на мрежите в населените места, и не се координират с ВиК дружествата. Помним конкретно как преди около 18 месеца, областният управител и кметът на Плевен поискаха оставката на управителя на ВиК Плевен. На 06.12.2024 г. ВиК заявиха, че управителят е сменен. Само че към момента той си е още там. Същото се случи и в Перник, където кмета неколкократно поиска оставката на ВиК Перник.

- Дори когато държавата реши да дава средства за инвестиции, нещата не се подобряват. След водната криза в Перник, бяха отпуснати почти 100 млн. лв. От тях за около 30 млн. лв. се изгради ненужен и незаконен водопровод от София до Перник, който работи 60 дни и никога няма да бъде ползван отново, няма да бъде и узаконен. Другите 70 млн. лв. се наляха в мрежата на Перник. Към днешна дата ВиК Перник отчита най-високи нива на загуби на вода - почти 83% за 2023 г. по данни на КЕВР, спрямо 73% през 2019 г. И логично има много населени места на режим.

- В Плевен, областта с най-много засегнато население от воден режим, загубите на вода нарастват от 61% през 2019 г. до над 70% през 2023 г. общо за областта, и над 75% за самия град. Там е всеизвестно, че липсват възможности за алтернативни водоизточници, основната мярка трябва да е насочена към намаляване на загубите на вода - защото от малкото вода която идва, изтичат 70%. Само че виждаме празни ПР обещания за нови водоизточници, и никакви мерки за по-добро управление.

- Във всички области с проблеми, имаме държавни ВиК оператори, под шапката на МРРБ и ВиК холдинг. Какви мерки предприемат те, за да се подобри управлението? В позицията на министъра на регионалното развитие и благоустройството се казва, че водопроводната мрежа чиято амортизация е основен проблем за недостига на вода, е собственост на общините. А къде е ролята на ВиК оператора, който трябва да я стопанисва, да ремонтира и поддържа, да измерва, анализира и оптимизира? И къде е ролята на МРРБ, което трябва да го контролира? 

Инвестициите във водна инфраструктура не са атрактивни, защото дават ефект след години и не се виждат като асфалта и стадионите, но доказано и там се краде. Ние внесохме проект на решение за спешни мерки за справяне с този проблем. Ако няма воля в МРРБ и всички управленски нива обаче хората ще си останат с безводието, само нивата на кражби ще са константни, заключава Ивайло Мирчев.