/КРОСС/  Училищната среда, атмосферата в класните стая, отношенията между учители, ученици и родители са в центъра на вниманието на предложенията за промени в Закона за училищното и предучилищното образование, които са в няколко направления. В момента те се обсъждат усилено от всички заинтересовани. В студиото на БНТ "Денят започва" темата коментираха и Тодор Джонев - заместник-директор на Национална гимназия за древни езици и култури, и Асен Александров - председател на Сдружението на директорите в средното образование, дългогодишен директор на 51-во училище в София и настоящ директор на прогимназиален и гимназиален етап в частно училище по математика "Питагор".

Това, което нас пряко ни касае относно тази реформа и за което се надяваме да завърши благополучно, са промените, които бяха абсолютно възприети от Министерство на образованието и науката. Тези промени, които ние предложихме като училище, включват класическото образование като отделен род образование. Обществено ние сме известни като Класическата гимназия. Скоро имаме шанса и чисто нормативно да бъдем така известни - една голяма победа за нас не само заради названието, но и заради решаване на въпросите със статута, с учебните програми, с които имахме проблеми през годините. Друга важна реформа, свързана с класическото образование, е включването на профил "класически" в профилираната подготовка в закона. Това е една реформа, която възстановява една традиция на българското образование, приключила след 1944 година и частично възстановена с нашето създаване през 1977. И смятам, поне от нашата камбанария, че това е една изключителна победа, която надявам се ще удържим с гласуването на законопроекта в пленарна зала, обясни Тодор Джонев.

Асен Александров коментира идеята да се създадат нов вид специализирани училища с природоматематически профил, които ще приемат ученици след 4-ти клас, а при условието, че те искат да продължат, могат да го направят без изпита в 7-ми клас:

"Все пак ще има за тези ученици в математическите гимназии изпити след 7-ми клас. Тук основанията бяха, че много ученици, които са били в тези училища, след 7-ми клас изкарват шестица по математика на изпита и за 5,20 или 5,50 по български не могат да се класират, защото там балът е почти космически.