/КРОСС/ Как се променя неврологията през последните години, кои заболявания вече се повлияват значително по-добре от съвременните терапии и докъде е стигнало лечението на инсултите в България? За тези и други ключови въпроси проф. Димитър Масларов - невролог и Началник на Клиника по нервни болести на Университетска Първа Градска Болница - София „Св. Йоан Кръстител", разказва в интервю за екипа на Столичната лекарска колегия.

Проф. Масларов, медицината се развива с изключителни темпове. Как изглежда неврологията през последните пет години?

През последните пет години в неврологията има изключителен напредък по отношение на новите терапии - както за редки заболявания, така и за лечението на мигрена и множествена склероза. Надеждите са тези възможности в бъдеще да се увеличават, защото резултатите от клиничните проучвания показват именно такива тенденции.

Когато говорим за напредък, кои заболявания вече имат значително по-добро лечение?

За невродегенеративните заболявания е трудно да се говори за пълна лечимост. Но вече разполагаме с терапии, които модифицират хода на болестта и дават възможност на пациентите да водят живот с добро качество. Така напредък има при множествената склероза, при болестта на Паркинсон, а се надяваме скоро и при болестта на Алцхаймер.

Какво бъдеще очаква неврологията? Ще продължи ли този бърз възход?

Неврологията ще се развива с бързи темпове в положителна насока - това показват и световните тенденции, които виждаме при международни срещи и конгреси. Напредъкът е видим както при интервенционалната неврология, основна в лечението на инсулти, така и в други области.

Кога ще видим наистина ефективни терапии за болести като Алцхаймер и Паркинсон?

Всички терапии, които се прилагат по света и в Европа, в рамките на година-година и половина стават достъпни и в България. Те се включват в списъка с медикаменти, реимбурсирани от Националната здравноосигурителна каса. За болестта на Паркинсон вече се прилагат допълнителни устройства, а за множествената склероза в момента има над 13 медикамента. В напредналите фази на Паркинсон се въвеждат три вида асистирани устройства, чрез които необходимите лекарства се подават подкожно или в дванадесетопръстника. Така се осигурява стабилно ниво на медикаментите в организма през цялото денонощие.

Инсултът остава една от най-големите заплахи за здравето. Каква е ситуацията у нас?

Инсултите са проблем в целия свят. Общият им брой расте заради застаряването на населението. Последните проучвания сочат, че всеки четвърти или пети човек в света в даден момент от живота си ще развие някаква форма на мозъчен инсулт. В България, по данни на НЗОК, от 2016 г. насам регистрираните случаи са намалели с около 20% - от 52 000 на 45 000 годишно. Трябва обаче да се отчете, че част от тях са повторни, тъй като преживян първи инсулт значително увеличава риска от втори в следващите години.

Доколко ендоваскуларното лечение (при което чрез катетър се достига мястото на запушването) променя шансовете на пациентите с инсулт в България?

В момента има няколко центъра в София, както и в Пловдив, Варна и Плевен, където се извършва ендоваскуларно лечение. Въпросът е дали трябва да има такива центрове във всеки град. Примерът на Австрия, която е сходна по население и територия, показва, че пет центъра са напълно достатъчни, когато има добре организиран медицински транспорт с хеликоптери. Така или иначе в България вече имаме добре работещи центрове и се надяваме скоро процентът на пациентите, подложени на ендоваскуларно лечение, да се увеличи. В момента те са около 1% от всички с инсулт. За сравнение - венозната тромболиза е приложена при 4,2% от пациентите през 2024 г.

Какво е вашето „златно правило" за добро здраве на мозъка?

Няма здраве без мозъчно здраве. За да го съхрани, човек трябва да поддържа добър физически и психически тонус. Това означава здравословен начин на живот и позитивно отношение към ежедневието.