/КРОСС/ Учени в САЩ обявиха, че за първи път в историята са успели да регистрират елементи, разположени дълбоко в ядрото на избухнала свръхнова. Уникалното явление е заснето през 2021 г., но анализът му е завършен наскоро. Наблюдението представлява важен пробив в изучаването на умиращи звезди, отдалечени на милиони светлинни години от Земята.

Масивните звезди завършват своя жизнен цикъл със зрелищен взрив, известен като свръхнова. Според астронома д-р Александър Куртенков, конкретният случай касае умираща масивна звезда, чийто живот е сравнително кратък по космическите стандарти - от няколко до 50-100 милиона години. „Самото избухване се случва преди милиони години, отнема време на светлината да стигне до нас, след което я регистрираме и това се е случило през 2021 година в този случай", обяснява той.

Структурата на тези звезди наподобява черупка, като химичните елементи са разпределени на слоеве. „В ядрото има желязо, след това отвън аргон, силиций, сяра. По-навън въглерод, азот, кислород и най-отвън водород и хелий", разяснява д-р Куртенков.

Обикновено мощното светене на масивните звезди ги кара да изхвърлят външните си слоеве от водород и хелий още преди експлозията. Това позволява на учените да наблюдават елементи като въглерод, азот и кислород.

Това, което прави новото наблюдение уникално, е, че по някакъв начин звездата е успяла да изхвърли и тези по-вътрешни слоеве от въглерод, азот и кислород, преди да избухне. „Звездата е била оголена преди избухването и когато ние вече наблюдаваме след избухването, засичаме в спектъра по-вътрешно разположените силиций и сяра", подчертава астрономът.

Въпреки че избухвания на свръхнови се наблюдават по няколкостотин пъти годишно, това е първият случай, в който учените успяват да видят толкова ясно елементи, разположени изключително навътре в звездата. Откритието „по много екстремен начин потвърждава части от теорията, известни вече от почти 100 години, на ниво, на което не сме очаквали, че е възможно да бъдат потвърдени".

Сега пред учените стои следващият голям въпрос: „По какъв физически механизъм звездата е успяла да изхвърли тези свои вътрешни слоеве?". Отговорът ще се търси чрез нови анализи, наблюдения и изграждане на хипотези.