/КРОСС/ Късното лято край язовир „Широка поляна" е особено очарователно. В сутрешния хлад над водата се разлива рехава мъгла, която елегантно пълзи над плоското огледалото на водоема. Щом първите слънчеви лъчи блеснат и погалят възвишенията на Дженевра, местността бързо се облича в прелестна лятна премяна.

„Широка поляна" е сред най-живописните язовири в страната. Бреговете му са начупени със закътани заливчета и полуострови. И може би затова тук винаги е пълно с хора, търсещи красотата на родопската природа.

Суетата на почиващите и преминаващите туристи обаче, е по бреговете на язовира. По черните планински пътища с екип на Държавно ловно стопанство „Широка поляна" потъваме в дълбоките диви гори. Там ,където рядко наднича човешко око и където на всяка крачка можем да срещнем господарите на тази девствена красота.

"Имаш чувството - както аз обичам да казвам - че си на края на света. Тук, на територията на Държавно ловно стопанство „Широка поляна" съм посещавал едни от най-дивите, девствени кътчета. Изключително спокойствие, тишина и уединение. Близката връзка с природата се усеща тук", каза инж. Цветомир Цолов, който е изследовател и фотограф на дивата природа.

Благородни елени, лопатари, муфлони - това са малка част от животните, които обитават района. Срещата с тях изисква доста ходене, и то встрани от начертаните туристически маршрути.

Местността е отдалечена от пътища и населени места. Животните са спокойни. Със сигурност знаят, че ги наблюдаваме. Усещат човешкото присъствие. Но като че ли са по-заети със своята суета, игри и борби помежду си.

Можем да ги наблюдаваме с часове. Бутат се, душат наоколо, ослушват се за неприятели. Търсят храна. Лятото за лопатарите е спокоен период, в който рогата на мъжките израстват и укрепват. Самците трупат сили за есента, когато ще се впуснат в изтощителна битка за вниманието на дамите.

"По принцип да, до есента натрупват маса. В брачния период изразходват доста енергия. В момента рогата се обелват", посочи инж. Паун Власев - директор на ДЛС „Широка поляна".

В топлата част на годината намирането на храна е лесно. През зимата обаче, животът в тази част на Родопите е суров. Намесата на ловните специалисти е жизненоважна за оцеляването.

"Необходими са много грижи за дивеча. Подхранването е целогодишно, особено през зимните месеци, предвид дебелата снежна покривка. Дивечът няма откъде да набави необходимата храна. Осигуряваме около 60 тона концентриран фураж, около 25 тона груб фураж и около 15 тона сочен фураж", обясни още Власев.

Дивият свят и уникалната природна мозайка на Западните Родопи привличат много туристи. Голяма част от тях търсят спокойствието по бреговете на няколкото големи язовира. Други поемат по живописните пътеки към потайни и малко популярни забележителности като стария Кемеров мост. Съоръжението е строено през късното средновековие за ловните походи на Султан Мехмед IV из доспатските гори. След освобождението, до 1912 година, минаващото дере е било граница на България. Понастоящем мостът е в покрайнините на резерват „Дупката".

"Обясняваме на хората да не се притеснява дивеча. Все пак това е ловно стопанство. Говорим и за превенция от пожари. По-голямата част подхождат с разбиране. Полагаме всички грижи за това да няма нежелани набези и посегателства върху дивеча", отбеляза Власев.

Районът е търсено място за фотолов. Неповторимите сцени в сърцето на Родопите могат да впечатлят всеки търсач на най-съкровените мигове в дивия свят.

"Надявам се никога да не претръпна. Каквото и животно да видя, винаги го снимам с емоция, с уважение към самия дивеч. Както сме го приближили и сме направили желания кадър, така и да се оттеглим, без да го безпокоим. Животното трябва да остане спокойно в собствената си среда", сподели инж. Цолов.

Мнозина определят язовирите в състава на Баташкия водносилов път за най-красивите в България. Изпращаме деня на западния бряг на „Широка поляна". Там, където с палитра от пастелени цветове вечерният сумрак е нарисувал своя пореден опияняващ шедьовър.