/КРОСС/ В деня на Съединението Петър Стоянов - президент на Република България в периода 1997-2002 г. говори за важните последици от Съединението, каква трябва да е политиката на България спрямо Русия днес, какво ни носи членството в НАТО и ЕС и кое е най-голямото чудо в живота му. 

„Съединението и последвалата победа в Сръбско-българската война смятам за най-великите дати в новата българска история. През последната година отдаваме достатъчно внимание на Съединението, честваме го, но ми се струва, че нашите прояви са по-скоро външни", коментира президентът.

Според него не оценяваме важните последици от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. То увеличава площта на България от 63 хил. кв. км на 96 хил. кв. км.

„След Съединението България влиза в 5 войни. В резултат на тези стотици хиляди жертви и осакатени българи ние увеличаваме площта си с още 15 хил. кв. км. Т.е. Съединението, без да пукне нито една пушка и без да даде нито една жертва, прави така, че България увеличава своята територия с 1/3", поясни Стоянов.

След Съединението става най-значителния фактор на Балканския полуостров. За първи път България влиза във фокуса на общественото внимание в Европа вече като субект на историята, а не като обект. „Това е много важно от икономическа, стопанска гледна точка и даже и спрямо войска. В навечерието на Първата световна война дори Чърчил казва, че присъединяването на България към англо-френския блок е по-важно от това на Сърбия и Гърция взети заедно."

Друга важна последица след Съединението е новото самочувствие на българите. „До тогава все чакаме някой да ни освободи. Парадигмата е как руска кръв и руска пот ще избавят от неволя наший падналия род. За първи път си казваме, че можем сами. Сами си направихме Съединението, сами се мобилизирахме в Сръбско-българската война и победихме, което е чудо невиждано", смята Стоянов.