/КРОСС/ Какво трябва да се промени в системата

Около 4500 са изведените от семействата малолетни, но нищожна част от тях имат възможност повторно да попаднат в семейна среда. Част от тях, защото са обект на дългогодишни опити за неуспешна реинтеграция в биологичното им семейство, а други защото са жертва на тромава и неосъвременена система. Това са хиляди животи, травмирани от условията в институциите, отгледани без топлина, внимание и обич.

От близо 8000 деца, лишени от родителска грижа у нас, едва 850 имат разрешение за пълно осиновяване. Какво трябва да се промени? Темата коментират психологът от Българска асоциация "Осиновени и осиновители" Величка Дошева и председателят на Асоциацията за международно осиновяване Нели Ганчева в ефира на „Социална мрежа" по NOVA NEWS.

„Това са изключително сериозни травми в живота на едно дете. Първо е травмата от изоставянето, защото детето има все пак някакви спомени, че е живяло в семейство. Впоследствие при дълъг престой в приемно семейство то развива изключително здрава връзка с хората, които го отглеждат, независимо как ги нарича, защото те са единственото сигурно нещо в неговия живот", обясни Дошева.

Тя допълни, че когато след дълги години детето бива разделяно от приемното си семейство, това е абсолютно нова и изключително сериозна травма, която може да предопредели бъдещето на един човек.

„Аз мисля, че също и социалните работници са изключително натоварени. Те се занимават предимно с документи и конкретния поглед върху детето остава настрани, затова трябва да им се осигури помощ. На много места липсват специализирани кадри, които да работят с децата и да ги подготвят за случващото се", каза Ганчева.

По нейни думи всяка една социална услуга е добра, но тя трябва да бъде временна мярка за закрила, а основната е децата да бъдат в семейство.