/КРОСС/ Министерството на финансите закъснява с внасянето на Бюджет 2026 в парламента, което прави постигането на 3% дефицит "трудно", но не и фатално за влизането ни в еврозоната. Това заяви в студиото на "Денят на живо" главният икономист на КНСБ Любослав Костов. От синдиката настояват за 10% ръст на доходите в бюджетния сектор догодина и предлагат данъчни промени, които да напълнят хазната с 6 млрд. лв.

"Надявам се да имаме бюджет, но постигането на дефицит до 3% ще бъде трудно", заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Той припомни, че според Закона за публичните финанси бюджетът трябва да бъде внесен в парламента до края на октомври, а преди това да мине през Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).

"Това означава, че ако днес сме 10-и, имаме не повече от три седмици да свършим тази работа", изчисли Костов. Според него Министерството на финансите закъснява не само с бюджета, но и с данъчните закони и с отчетните данни за изпълнението на хазната.

Икономистът отбеляза, че макар да е вероятно да излезем от рамката от 3% дефицит тази година, това не е драма, тъй като 13 страни членки на еврозоната в момента също не спазват правилото. "Важното е в бюджет 2026, тоест за догодина, да се покаже стъпка на фискална консолидация", подчерта той.

От КНСБ настояват за 10-процентен ръст на разходите за персонал в бюджета, което да позволи диференцирано увеличение на заплатите. "Имаше едни, които взеха 50-60-70% ръст на заплатите, а имаше едни, които не спряха да протестират - земеделския сектор, изпълнителните агенции, здравеопазването", коментира Костов.

За да се осигурят средства и да се намали сивата икономика, синдикатите предлагат пакет от данъчни промени, които според тях ще донесат допълнителни 6 млрд. лв. в бюджета. Ключово предложение е вдигането на данък печалба от 10% на 15%.

"На първо място, средната ставка на данък печалба в Европейския съюз е 22%, а в еврозоната е 27%", аргументира се Костов. Друга мярка е повишаването и на данък дивидент на 15%, за да се премахне стимулът на бизнеса да изплаща скрити заплати като дивидент. "Реално работещите плащат повече в бюджета от бизнеса, същият бизнес, който казва, че произвежда брутния вътрешен продукт", заяви икономистът. Според него тази "законова вратичка" е една от причините за огромния размер на сивата икономика, която възлиза на около 50 млрд. лева.

Цените на храните от малката потребителска кошница продължават да растат, като се наблюдават и сериозни разлики между отделните региони в страната. "Излиза, че кафето е най-скъпо в Перник и Пазарджик", даде пример Любослав Костов. Той обясни, че официалната инфлация от около 3-4%, отчитана от НСИ, не се усеща така от хората, защото тяхната лична инфлация зависи от стоките, които те потребяват ежедневно, а именно те поскъпват най-много. Според него в ценообразуването на някои храни има спекула, като изрази надежда, че промени в Закона за защита на конкуренцията ще дадат повече правомощия на КЗК да налага по-сериозни глоби.

Нова Нюз, „Денят на живо"