/КРОСС/ Повече товари, повече приходи и повече инвестиции. Това е нашата политика по отношение на пристанище Варна. Тя може да бъде реализирана само с по-добро управление. Варненският порт се нуждае от стратегически партньор, който да го развие като регионален хъб по протежението на Транскаспийския коридор.

Това заяви днес вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов на среща със синдикално представените организации на пристанище Варна. В срещата участваха президентът на КНСБ Пламен Димитров, председателят на НС „Защита" Красимир Митов и представители на КТ „Подкрепа".

Министерството на транспорта и съобщенията работи с Международната финансова корпорация и Европейската банка за възстановяване и развитие по изготвяне на пълен анализ на възможностите за развитие на терминалите Варна-изток, Варна-запад и Фериботния комплекс-Варна. Необходимите инвестиции надхвърлят 500 милиона евро, включително за ново корабно място №18 и възможности за обслужване на кораби с газене до 13,5 метра.

Вицепремирът припомни, че е поел ангажимент да се срещне лично със синдикатите и ръководството на порта, за да обсъдят визията за бъдещето на Варна. „Обещах, че ще дойда лично. Искам раговорът за пристанище Варна да е открит, защото само заедно можем да определим посоката на развитие", заяви министърът.

„Всички искаме най-доброто за пристанището - повече товари и приходи, инвестиции в модерна инфраструктура и техника, както и устойчиво повишаване на доходите на хората, които работят тук", подчерта Караджов. Той допълни, че България десетилетия е подценявала ролята на Варна, но сега е моментът това да се промени. „Варна трябва да стане не само врата на България, а регионален хъб за транзит на стоки към Северна и Западна Европа", каза транспортният министър.

Вицепремиерът даде пример с пристанище Бургас, където след концесията средните заплати са се увеличили с над 230% за десет години. „Когато се инвестира, хората трябва да усещат резултата и в заплащането си", каза министърът.

„Нашата цел е ясна - да запазим държавния интерес, да модернизираме инфраструктурата и да осигурим на Варна бъдеще като съвременно, ефективно и социално отговорно пристанище. Концесията на пристанище Варна не е отстъпване на държавна собственост, а повече инвестиции в него. Това може да стане само чрез постоянен диалог и партньорство между държавата, синдикатите и работещите", допълни той.

Министър Караджов благодари на синдикалните организации за конструктивния разговор и заяви, че пристанище Варна има потенциал да бъде символ на социално отговорно развитие и икономическа сила.

ИЗКАЗВАНЕ

на вицепремиера и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов изказване на вицепремиера пред синдикално предсатвените организации на пристанище Варна  

13 октомври 2025 г.

Уважаеми господин Димитров,

Уважаеми представители на синдикатите,

Обещах на ръководството на Пристанище Варна и на синдикатите, че ще дойда лично да представя анализите, които Световната банка и Европейската банка за възстановяване и развитие изготвят за развитието на порта. Уви - до края на септември не ги получих. Но не смятам да чакам. Идвам при вас днес, за да говорим открито за пристанището и да споделя моята и на моите колеги визия за неговото бъдеще.

Всички ние в тази зала, вярвам, искаме най-доброто за пристанището. Какво означава това за мен? Първо: повече товарообороти; Второ: Инвестиции в нови кейови места, в модерна и ефективна техника и механизация; Трето: По-високи доходи за хората, които работят тук. Ще се радвам и вие да добавите към този списък - защото визията за Пристанище Варна трябва да се изгради не само от министерството, а заедно с хората, които познават работата на порта отвътре.

Първият, и най-важен, приоритет за мен е осигуряване на повече товари, т.е. на повече бизнес и повече приходи. Как да привлечем нови товари? Ето, това е големият въпрос!

Нека бъдем честни - пристанищата по света са натоварени точно толкова, колкото е икономическата активност на държавите, в които се намират. Колкото и каквито видове товари икономиката има нужда да внесе или да изнесе по море, точно толкова са и обемите на пристанищата в съответната държава. Транзитираните към съседни държави товари обикновено са нищожни по обем. Да, от това правило има и изключения - когато големи карго оператори поемат разработването на нови маршрути по добре утвърдените световни транспортни коридори. Например, защото са по-кратки и по-рентабилни. Тоест, пристанище Варна се нуждае от точно такъв оператор за свой стратегически партньор. Защото Варна се намира върху ключов световен транспортен коридор - "Транскаспийския". Той е и най-късият път между Изтока и Запада. Ето защо вярвам, че  държавата трябва да положи усилия и да привлече опитен международен логистичен оператор, който да добави не само своите знания, умения и опит, но и да насочи нови, транзитни товаропотоци към Варна, за да  го превърне в регионален транзитен хъб.

За съжаление, има и сериозна пречка за това - нашето Черно море днес е зона на военен конфликт. Плаването е ограничено, а застрахователните премии за кораби са високи. По релация Варна - Поти/Батуми допълнителната военна премия, която се начислява за престой/плаване в Черно море, обичайно се движи около 0,5%-1,5% от стойността на кораба, с пикове до ~3% при ескалации в най-рисковите участъци. За типичен рейс от 2-3 дни това означава десетки до стотици хиляди долари допълнителен разход за военен риск (war-risk) на пътуване. Въпреки това затруднение, за България е особено важно да намери и утвърди мястото на Варна в Средния коридор - пътя, който свързва Китай, Централна Азия, Кавказ и Европа по най-краткия сухопътен и морски маршрут. Товарооборотът по този коридор вече расте с над 60% годишно и прогнозите на Световната банка са, че до 2030 г. може да се утрои. Десетилетия наред България подценява този най-пряк път на стоки от Изток към Запад и не инвестира достатъчно в модернизацията на пристанище Варна. В резултат, изпуснахме възможността да направим порт Варна важен хъб в региона на Черно море. Сега е моментът да променим това - нужен ни е оператор, който да насочи товари през Варна и да я превърне не само във врата на България, а и в регионален хъб за транзит на стоки към Северна и Западна Европа.

Вторият приоритет за мен са инвестициите - за нови кейови места, за модерна механизация и автоматизация. Само така ще осигурим, че Пристанище Варна може да приеме и обслужи по-голям товаропоток, при това по-бързо.

Третият приоритет за мен е запазването на Колективния трудов договор и устойчивото повишаване на заплатите на работещите.

Искам да ви уверя: нашата политика няма за цел приватизация, а развитие. Не става дума за отстъпване на държавната собственост, а за по-добро управление и повече инвестиции в нея.

Какво сме направили в тази посока? Държавата вече сключи договор с Международната финансова корпорация (IFC) и ЕБВР, които подготвят пълен анализ на възможностите за развитие на пристанищните терминали Варна-изток, Варна-запад и Фериботния комплекс Варна.

Този анализ обхваща всичко - правен, технически, екологичен, социален и финансов дю дилиджънс. Целта е да се намери най-подходящият модел - публично частно партньорство, концесия или друга форма - който ще гарантира:

• Повишен товарооборот през пристанището;

• Модернизация и качествени услуги;

• По-добро управление на държавната собственост;

• Защита на обществения интерес и реални ползи за хората, които работят тук.

Очакваме партньор с доказан опит в управлението на пристанища, който може да насочи товари към Варна и да я включи активно в международните логистични потоци. По наши изчисления, това ще изисква над 500 милиона евро инвестиции - в инфраструктура, техника и оборудване, включително ново корабно място №18 за контейнери и ро-ро товари, и възможност за приемане на кораби с газене до 13,5 метра.

А когато се инвестира, хората трябва да усещат резултата и в заплащането си. Примерът от Бургас е показателен - след концесията там, възнагражденията на служителите са се увеличили с над 230% за десет години - от 1453 лв. през 2014 г. до 3358 лв. през 2024 г. И нещо важно - преди концесията средната заплата в Бургас беше с около 20% по-ниска от тази във Варна, а днес заплащането в Бургаското пристанище изпреварва Варненското с около 20%. Това е доказателство, че инвестициите и повишените товарообороти пряко влияят на размера на работната заплата и са в полза на работниците, а не за тяхна сметка.

Нашата цел е ясна - да запазим държавния интерес, да модернизираме инфраструктурата и да осигурим на Варна бъдеще като съвременно, ефективно и социално отговорно пристанище. Това може да стане само чрез постоянен диалог и партньорство между държавата, синдикатите, ръководството и работниците.

Убеден съм, че с професионализма на хората от пристанището, с ангажираността на ръководството и с активната позиция на КНСБ и г-н Димитров, ще намерим най-добрия път напред.

Благодаря ви за труда, за открития диалог и за доверието. Вярвам, че заедно можем да направим така, че Пристанище Варна да бъде не само морска врата на България, а и символ на социално отговорно развитие и икономическа сила.