/КРОСС/ 10 начина за справяне с насилието между деца 

Насилието между деца не се изчерпва с отделни инциденти и последствията от тях, а разкрива по-дълбоки дефицити в системите за образование, закрила и подкрепа. Дългосрочните последствия от насилието над и между деца са сериозни: 

● 95% от децата, извършители на насилие, са били обект на насилие; 

● 80% от децата, злоупотребяващи с психоактивни вещества, също са били малтретирани; 

● 95% от децата, занимавали се с проституция, са били сексуално насилвани; 

● 78% от лицата, изтърпяващи ефективни присъди, са преживявали насилие в детството си. 

Икономическата стойност на неработещите политики за справяне с насилието и изправността в системата е също сериозна - загубите от насилието над деца се оценяват между 3.5% и 7% от световния БВП. 

В България този проблем остава сериозен и широкомащабен - според национално представително изследване на УНИЦЕФ, всяко второ дете в България е било жертва на някаква форма на насилие преди да навърши 18 години. а данните показват, че без бързи и координирани мерки, тенденциите ще останат непроменени. 

Затова Национална мрежа за децата (НМД) изпрати до Народното събрание предложение за 10 конкретни решения за справяне с насилието между деца. 

Проблемът с насилието между деца 

Министерството на образованието (МОН) отчита над 50% ръст на регистрираните случаи на насилие в училищата през последните седем години. През учебната 2021/2022 това са около 4 700 случая, като приблизително 60% са на вербална агресия. Национално проучване показва, че всяко трето дете е било подложено на унижение или обиди в училище, като в над 90% от случаите извършителите са деца. Това разминаване между официалните регистри и реалните преживявания на децата показва дефицити в системата за разпознаване, регистриране и реагиране. 

„Проблемът в училище е, че чувстваш, че никой не те разбира и няма на кого да се довериш (...) Наистина, най-големият проблем е, че няма изградена система какво да правиш, ако някой в училище упражнява насилие върху теб. Просто няма към кого да се обърнеш" - Дете, анкета от Деца изследователи 

Причините за агресията са комплексни и често се коренят в модели на поведение, наблюдавани в обществото. Международни изследвания показват, че в държави с пълна забрана на телесното наказание над деца случаите на насилие между деца са значително по-малко, особено сред момчетата. 

„В цялото ни общество насилието е начин да се докажеш, да си силен и успял. Ежедневно виждаме насилие между възрастни, насилие спрямо жени или хора с различна ориентация, към животни - няма как това да не оказва влияние върху децата и взаимоотношенията им" 

-Родител 

Тревожни възрастови тенденции 

Докато в световен план момчетата между 11 и 15 години започват да се бият все по-рядко, у нас е налице обратната тенденция. Изследването "Здраве и поведение в училищна възраст" показва, че ако делът на момчетата, които се бият на 11 години е 13%, той нараства до 18% при 15-годишните (при 11% средни стойности в световен план). Подобна е и тенденцията по отношение на тормоза и кибертормоза. С други думи, докато в световен план с порастването си децата постепенно се научават да разрешават конфликтите си без насилие, у нас тенденцията е точно обратната. 

Онлайн насилието 

Проблемът с онлайн насилието остава сериозен и малко адресиран от страна на институциите. През 2024 г. Националният център за

безопасен интернет е получил над 1 700 000 сигнала за онлайн насилие над деца. За сравнение, отдел „Закрила на детето", Националната телефонна линия 116 111 и дори спешният номер 112 получават от няколко десетки до единични сигнали. Това показва, че именно НЦБИ остава основният оперативен канал за сигнализиране на случаите на насилие над деца онлайн у нас. Макар че изпълнява държавния ангажимент за справяне с насилието над деца онлайн, НЦБИ продължава да разчита единствено на добрата воля и усилията на няколко граждански организации без устойчивост от страна на държавата. 

Системата за закрила на детето 

Системата за закрила на детето остава тромава и недостатъчно развита според нуждите на децата. Основните проблеми включват: 

● Висока натовареност на социалните работници (от 2 до 200 случая на човек); 

● Липса на специализирано образование и професионални стандарти; 

● Недостатъчна подготовка, супервизия и мониторинг. 

Само 4-6% от постъпилите сигнали за насилие в отделите „Закрила на детето" са свързани с насилие, а около 10% от случаите, по които социалните работници работят, засягат насилие над деца. 

Недостигът на ресурси и специалисти влияе и върху други ключови сфери - например реформата в детското правосъдие, чиято реализация се забавя именно заради невъзможността системата за закрила да осигури грижа за деца под 14 години, които са в контакт или конфликт със закона. Макар започнатата реформа от Министерството на правосъдието да е изключително важна, тя трудно ще бъде успешна без силна и действаща система за закрила. 

„Аз съм много лош, не знам какво ми става понякога, ама не мога да се променя." 

-Дете, настанено в интернат, фокус група 

В основата на проблема остава липсата на последователни политики за превенция на насилието, както и на навременна и координирана

реакция от страна на институциите, която да предлага цялостна подкрепа на децата и техните семейства. 

Системите за събиране на данни за насилие между деца остават неефективни и разпокъсани 

У нас няма институция, която да знае точно колко деца са пострадали от насилие. През 2024 г.: 

● МВР отчита 2 952 престъпления срещу деца; 

● Отделите „Закрила на детето" - 2 181 сигнала; 

● В същото време всяко трето дете споделя, че е било жертва на насилие. 

Данните се събират от над девет институции, но фрагментираността им води до несравними и противоречащи си резултати. Разминаванията са сериозни дори при най-тежките случаи - умишлените убийства на деца. За 2020 г. например НСИ отчита 2 случая, МВР - 11, а Прокуратурата - 32. 

„Много от децата се страхуват да говорят, защото не вярват, че ще им се помогне." 

-Интервю на дете от „Деца изследователи" на НМД 

НМД подчертава, че създаването на нови изолирани регистри няма да реши проблема с насилието между деца. Вместо това усилията трябва да се насочат към завършване и внедряване на Националната информационна система за децата, разработвана от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). Тя обединява данни от МОН, МВР и социалните служби, предоставяйки информация по пол, възраст, увреждане, географско местоположение, етнически произход и социално-икономически контекст. 

Заедно с това, НМД събира данни от над 10 институции в рамките на ежегодния доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?" и ги предоставя за анализи на проблема. 

Въпреки че темата за насилието засяга над десет институции - включително МТСП, ДАЗД, МОН, МВР, Министерството на правосъдието и здравеопазването, Прокуратурата и Омбудсмана, и

законодателството обхваща няколко ключови закона, липсва ясно лидерство и ефективна координация. Формално ролята е възложена на ДАЗД, но агенцията няма достатъчен мандат, бюджет и независимост, което води до липса на единен план за действие. 

10 политики за справяне с насилието между деца 

НМД формулира десет конкретни политики, разпределени по водещи институции и с акцент върху практическата имплементация: 

Министерство на образованието 

1. Прилагане на научно доказани практики в училище - социално-емоционално обучение, училищна медиация, продължаваща квалификация на учителите за управление на класната стая и възстановителни (ресторативни) практики, които да реинтегрират извършителите и да намаляват повторната агресия. (Доказано: училищни интервенции комбиниращи превенция, работа в клас и ангажиране на родителите намаляват тормоза с близо 20%.) 

2. Увеличение на броя на училищните психолози и въвеждане на механизми за качество - стандарти, супервизия, формален инструментариум и възможност за мобилни психологически групи за допълнителна подкрепа. 

3. Механизми за взаимодействие между училищата, отделите за закрила и социалните услуги - социални работници да имат интегрирана роля в училищата, заедно с психолози и педагогически съветници. 

4. Насърчаване на ученическото участие в общественополезни и доброволчески дейности, включително законодателни инициативи за развитието на доброволчеството. 

5. Разширяване на възможностите за свободно време и извънкласни дейности (спортни, културни и младежки пространства) и създаване на годишни карти* за достъп до извънкласни занимания. 

Министерство на правосъдието 

1. Реформа в детското правосъдие - завършване на започнатата реформа, отмяна на остарелия Закон за борба с 

противообществените прояви и въвеждане на възстановителни мерки и услуги, насочени към реинтеграция и превенция.

Министерство на труда и социалната политика 

1. Укрепване на системата за закрила на детето - реформа за повишаване на капацитета: изисквания за квалификация, професионални стандарти, условия на труд, супервизия и адекватно заплащане на социалните работници. 

2. Програми за интегрирана психологическа и социална подкрепа - връзка между социалните услуги и училищата за навременна подкрепа на деца и семейства в риск. 

Министерство на здравеопазването 

1. Национални програми за превенция на рискови поведения - ефективни стратегии за превенция на употребата на алкохол, тютюн и наркотични вещества и за ограничаване на рискови поведения; повишаване на възрастовите ограничения за продажба на алкохол и контрол на приложението на мерките; превенция на хазартната зависимост, включително ограничаване на агресивната реклама на хазарт. 

Държавна агенция за закрила на детето (ДАЗД) 

1. Национална информационна система за деца - пускане в експлоатация на интегриран информационен ресурс, който да позволи подробно проследяване на насилието между деца и на мерките за реакция: национални индикатори и отчетност (нива на сигнализиране, последваща реакция, дял деца, преминали през услуги за подкрепа, резултати от интервенции в училище и др.). Тази система следва да взаимодейства оперативно с останалите институционални системи и да защитава данните и правата на децата. 

Прегледът на международни практики показва, че най-успешни са политики, които учат децата да решават конфликти без насилие и създават среда с минимален риск от зависимости и агресия, вместо да се разчита само на наказания. Не на последно място, твърдо вярваме, че в обсъждането на справянето с проблема с насилието между деца трябва да бъдат включени самите деца. 

НМД вече изпрати политически документ „10 политики за справяне с насилието между деца" до Парламентарната комисия за прякото участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество, както и до членовете на комисията. НМД остава на разположение като надежден партньор в усилията за гарантиране на правото на всяко дете на защита от всички форми на насилие. Вижте пълния текст на документа ТУК. 

За Национална мрежа за децата: 

Национална мрежа за децата е най-голямото у нас обединение на 130 граждански организации и активисти, които работят в полза на децата в България. Повече от 200 хиляди български деца и над 100 хиляди семейства годишно получават подкрепа от нашите организации и професионалисти. 

Уебсайт: https://nmd.bg/ 

Социални профили: 

Facebook: https://www.facebook.com/nmdbg 

LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/nmdbg 

Instagram: @nmdbg 

TikTok: @nmd.bg