/КРОСС/ Д-р Аспарух Илиев коментира новото проучване

Ново проучване, проведено от екипи на университета Йейл и технологичния гигант Google, показва, че изкуственият интелект може да подпомогне значително лечението на рак. С помощта на усъвършенствани AI алгоритми учените са успели да идентифицират ключови биологични механизми, които правят някои тумори по-чувствителни към имунотерапия.

За значението на това откритие и реалистичните очаквания от него говори ръководителят на лаборатория в университета в Берн и експерт по клетъчна биология и имунология д-р Аспарух Илиев в ефира на „Твоят ден" по NOVA NEWS. „Важно е да подчертаем, че такива съобщения винаги имат маркетингов елемент, но зад тях стои реална научна работа с потенциал за сериозен напредък", коментира той.

Какво представлява откритието?

Проучването, реализирано съвместно от Йейл и Google, използва ИИ модел на Google - GEMMA (разновидност на известния модел Gemini), за да анализира огромни масиви от биомедицински данни. Алгоритъмът съпоставя данни от два вида тумори - един в „естественото" му състояние и друг, предварително направен по-чувствителен към терапия.

Чрез изкуствения интелект учените успяват да открият ключови разлики между тези два вида тумори - механизми, които могат да бъдат „включени" отвън чрез медикаменти, така че имунната система по-лесно да разпознае и атакува раковите клетки.

„Туморите имат способността да потискат имунната система. Целта е да усилим имунният отговор, за да може организмът сам да се справи с тумора", обяснява д-р Илиев.

Реалистични ли са очакванията?

Откритието все още не е тествано върху пациенти. Резултатите са постигнати в лабораторна среда. Ефективността на подхода е около 50%, което е обещаващо, но далеч от универсално решение. „Данните, които този алгоритъм анализира, са толкова обемни, че на учените биха им били нужни 5-6 месеца само за обработка. AI го прави за няколко седмици. Това е реалната стойност на изкуствения интелект - ускоряване на научния процес", допълва експертът по клетъчна биология и имунология.

Според д-р Илиев не трябва да очакваме бързи чудеса. Всеки нов терапевтичен подход трябва да премине през дълъг процес на верификация, за да се избегнат фалшиво положителни резултати - открития, които изглеждат обещаващи в лаборатория, но не работят при реални пациенти.

Изкуственият интелект - бъдещето на медицината?

Въпреки ограниченията, д-р Илиев е категоричен, че AI ще има ключова роля в бъдещето на медицинските изследвания. „Ние, учените, знаем какво да търсим. Проблемът е, че количеството данни, което се генерира в последните 20 години, е толкова огромно, че просто не успяваме технически да го обработим. Точно тук идва мястото на изкуствения интелект", категоричен е той, но направи разграничение между широко използваните AI модели като ChatGPT и специализираните модели за научни изследвания. „Типичните езикови модели, които хората използват всеки ден, трудно се справят с точни, математически дефинирани биомедицински данни. Необходими са различни AI архитектури и такива вече се разработват", казва Илиев.