/КРОСС/Над 200 милиона жени по света живеят с остеопороза - заболяването, което тихо, но неумолимо намалява костната плътност и повишава риска от счупвания.

С бързото застаряване на населението по света и промените в начина на живот, честотата на остеопорозата и свързаните с нея фрактури се е увеличила значително и ще продължи да се увеличава в следващите години. Поради разпространението си в световен мащаб, остеопорозата се счита за сериозен проблем за общественото здраве, казва подполковник доцент Цветелина Тотомирова, началник на Клиника по ендокринология и болести на обмяната на ВМА.

Честотата на остеопорозата се изчислява на над 200 милиона жени в света - приблизително една десета от жените над 60-годишна възраст, една пета от жените над 70-годишна възраст, две пети от жените над 80-годишна възраст и две трети от жените над 90-годишна възраст.

Мъжете също може да бъдат засегнати от остеопороза. Честота варира в зависимост от възраст, пола, раса и географска ширина. Остеопорозата се увеличава с напредване на възрастта особено сред постменопаузални жени, лица с хронични заболявания и други. Смята се, че една на всеки три жени и един на всеки пет мъже над 50-годишна възраст ще имат остеопоротични фрактури. По различни данни над 9-милиона души в световен мащаб страдат от фрактури, причинени от остеопоротичните изменения.

Остеопорозата e заболяване, кoeто се определя множество фактори. Едни от тях са некоригируеми - пол, възраст, етност, структура на тялото, наследственост и други.

Други могат да бъдат повлияни и на тяхното въздействие се основава профилактиката на заболяването - такива причини са хранителни нарушения, нисък прием на калций и витамин Д, неадекватно хранене с дефицит на микроелемнти и витамини, алкохолна консумация, тютюнопушене и други.

Някои заболявания като гастроинтестинални проблеми, хематологични заболявания, ревматологични заболявания водят до развитие на остеопороза. Системният прием на определени медикаменти също може да доведе до понижаване на костната плътност - глюкокортикостероиди, антиконвулсанти, ароматазни инхибитори и други.

Своевременната профилактика и диагностика на заболяването би нaмалила фрактурния риск и би имала съществен ефект върху инвалидизацията и смъртността при пациентите, категорична е доцент Тотомирова.