/КРОСС/ Днес честваме Деня на народните будители.

Празникът е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията.

Началото на празника е поставено още през 1909 г. в Пловдив, а през 1922 г. Народното събрание го обявява за официален ден на "всички заслужили българи". Идеята идва от министъра на просвещението Стоян Омарчевски и правителството на Александър Стамболийски. Те избират 1 ноември - денят на свети Иван Рилски, смятан за първия български будител - монах, отдал живота си на вярата, добротата и духовното укрепване на народа.

С времето към примера на светеца се нареждат имената на Паисий Хилендарски, написал "История славянобългарска" ; Софроний Врачански- автор на първата печатна книга на новобългарски език; апостолът на свободата Васил Левски и поетът-революционер Христо Ботев; Петър Берон и Васил Априлов- основоположници на новото образование, и много други. Тези светли личности са "пробуждали" сънародниците ни всеки по свой начин - с перо, вяра или оръжие. Така, с култура и знание будителите градят основите на модерна България, вдъхвайки самочувствие и любов към родината.

С указ 23 от 3 февруари 1923 г. на цар Борис Трети 1 ноември е определен за празник в памет на заслужилите българи.

От 1945 г. празникът е отменен и след дълго прекъсване от 1992 г. се възобновява традицията да честваме Деня на народните будители.

Днес той се превръща не само в почит към миналото, но и в напомняне за нуждата от нови будители - учители, учени, журналисти, творци и всеки, който със своя труд и доброта помага на обществото да върви напред.

В цялата страна днес ще се проведат тържества, училищни празници, концерти и възпоменателни церемонии, посветени на делото на българските просветители. На този ден много училища и институции организират инициативи, които насърчават любовта към книгите, образованието и духовните ценности.