/КРОСС/ Трябва да се овладее ръста на разходите. Ние все още сме в ситуация на растяща икономика, ниска безработица, висока заетост, растящи доходи. В такава ситуация е нужно просто увеличението на разходите в бюджета да бъде с по-нисък темп. Това каза икономистът Лъчезар Богданов в предаването "Тази неделя" по бТВ.

Резултатите от неразумното управление на публичните финанси се усещат със закъснение, добави той. „Това го виждаме във всяка една фискална криза навсякъде по света през последните столетия. Няколко години се правят неразумни неща, харчат се пари непремерено, правят се дефицити, взимат се заеми. В един момент трябва неизбежно да се направи стягане или корекция. Колкото повече се отлага сега, толкова повече ще е силна болката", поясни икономистът.

В бюджета за тази година има 24% увеличение на разходите. „При една инфлация между 3% и 4%, вие искате да харчите 24% повече - това няма как да не избие в огромен дефицит, особено ако го направите и следващата година. Трябва да се овладее ръста на разходите", предупреди Богданов.

Ръстът на разходите трябва да е съобразен с ръста на икономиката. „Номиналният ръст на БВП в прогнозата на Министерство на финансите за 2026 г. е около 6,4%. Едно разумно поведение е общите разходи да влязат в един ръст от 6,4%. Тогава няма да имаме проблем с бюджетния дефицит", поясни икономистът.

С дискусиите за минималната работна заплата се отклонява вниманието от много по-важни неща, като например увеличението на осигурителната вноска с 2 процентни пункта, което е доста сериозно увеличение. „Това означава да се бръкне с 60 лева от джоба на българина. По това отношение България далеч не е от страните с най-ниско облагане с данъци. Колкото повече увеличавате данъка на осигурителната тежест, толкова повече потискате светлата, легалната, декларираната заетост", обясни Лъчезар Богданов.

През последните години България е с най-висок ръст на заплатите в публичния сектор.

"Както и г-н Дянков каза, кризата ще дойде 2027 г. Сега имаме нещо на хартия, ще видим, че то няма да работи другата есен. Ще се види, че вече дефицитът е неудържим. Тогава ще дойде времето за трудните решения и те ще са болезнени. Сега сме в ситуация, в която може да се измъкнем без орязване на разходи. По-скоро с по-малък ръст на разходите. Това не е орязване, расте, но с по-бавен темп. След две години ще се наложи наистина орязване на разходите. Това е политическият избор, който трябва да се направи - или малък разум сега, или голяма болка след две години", предупреди икономистът.