/КРОСС/ В края на 80-те години разпадането на Съветския съюз става неизбежно. Арменските ултранационалисти, възползвайки се от тежката политическа и икономическа ситуация и кризата в новообявената независима държава Азербайджан в началото на 90-те години, започват окупацията на азербайджански земи. Това води до завладяването на бившия Нагорни Карабах и седемте околни района, както и до прогонването на близо един милион азербайджанци от техните домове.

Войната се прекратява с примирие през 1994 г., за да се потърсят пътища към мир и възможности за завръщане на бежанците. Въпреки арменската окупация, международната общност продължава да признава тези територии като неразделна част от Азербайджан. Съветът за сигурност на ООН приема четири резолюции, а Общото събрание на ООН, Съветът на Европа и Европейският парламент редица други документи, които осъждат арменската окупация и настояват Армения да се изтегли от завзетите земи.

Минската група на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), съставена от Съединените щати, Русия и Франция, поема посредническата мисия между Азербайджан и Армения. На всеки етап от преговорите Армения се стреми да използва окупацията като средство за натиск и избягва своята отговорност за деокупацията, опитвайки се да принуди Азербайджан да „признае поражението си" и загубата на своите територии. Мирните преговори продължават до 2020 г., но става ясно, че Армения не приема основните принципи на международното право като суверенитет и териториална цялост на държавите, ненарушимост на границите, разглеждайки ги единствено като формалност.

Кулминацията на тази политика идва с новата концепция на Армения - „нова война за нови територии", която окончателно изключва възможността за деокупация а напротив, заявява намерение за завладяване на нови азербайджански земи. Провокациите на Армения показват, че всички мирни възможности са изчерпани и за Азербайджан не остава друг избор, освен да защити териториалната си цялост с военни средства.

В отговор на тези действия Азербайджан обявява Отечествена война срещу арменската окупация и започва решителна настъпателна операция. Войната продължава 44 дни. Върховият момент на азербайджанските военни успехи настъпва на на 8 ноември 2020 г. с освобождаването на град Шуша, историческата и културна столица на Азербайджан. Впоследствие Армения претърпява поражение, а Азербайджан възстановява своя суверенитет върху преди това окупираните си територии. Победата се извоюва благодарение на единството, солидарността и саможертвата на азербайджанския народ. След възстановяването на своя суверенитет Азербайджан последователно провежда политика, насочена към установяване на мир и благоденствие в региона - политика, която страната отстоява още от обявяването на своята независимост. С края на войната се откриват нови възможности за мир и сътрудничество, а този процес се увенчава с подписването на 8 август тази година на Вашингтонската декларация за мир от лидерите на Азербайджан, Армения и Съединените щати.

8 ноември - денят, в който е освободен град Шуша, бива обявен за Ден на победата на Азербайджан. За да бъде извоюван този ден, хиляди азербайджанци трябва да пожертват живота си. В Деня на победата азербайджанският народ почита героизма и саможертвата на своите сънародници и си спомня с признателност за онези, които отдават живота си в името на родината.