/КРОСС/ Преди 63 години е създаден Националният парк "Пирин". Това се случва на 8 ноември 1962 г. Тогава със заповед 3074 на Комитета по горите и горската промишленост е обявено създаването на Народен парк "Вихрен" с площ 6736 хектара в северната част на Пирин планина между басейните на р. Бъндерица и р. Демяница. Основание за създаването му са вековните гори от бяла и черна мура, смърч, бор и ела, алпийски върхове, ледникови циркуси и езера, които се намират в него.

Днешното си име паркът получава на 30 септември 1974 г. Министерството на горите и опазване на околната среда го преименува в Народен парк "Пирин" с площ 26 413 хектара.

Към територията му са включени резерватите "Баюви дупки", "Сегментепе" и "Малка Джинджирица".

От 1983 г. паркът е включен в списъка към Конвенцията за защита на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това се случва на седмата сесия на Комитета за културно наследство, състояла се от 5 до 9 декември във Флоренция.

На 15 октомври 1999 г. Министерството на околната среда и водите, прекатегоризира Народен парк "Пирин" в Национален парк "Пирин" с площ 40 356 хектара, след приемането на Закона за защитените територии в България (30 октомври 1998).

В границите на парка попадат повече от 50 мраморни и гранитни върха с височина над 2500 м, както и 186 високопланински езера. Най-високият връх е Вихрен - 2914 м, трети по височина на Балканския полуостров. На територията на парка се срещат се 172 вида животни, 114 от които са застрашени, и повече от 1100 вида висши растения.