/КРОСС/ Бюджетът е букварчето на всяко правителство - той показва визията му за управление. Това каза журналистът и преподавател в Нов български университет Константин Вълков в предаването „Събуди се" по Нова телевизия.

По думите му в момента липсва ясен политически диалог с обществото, а основните послания идват от лидери като Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Преподавателят по политически комуникации проф. Росен Стоянов добави, че макар бюджетът да не е реформаторски, в настоящата политическа и икономическа ситуация може би не е момент за радикални промени.

„Гласуването на бюджета винаги е своеобразен вот на доверие към правителството. В този смисъл това е най-важният политически тест пред управляващите", отбеляза той.

Според Константин Вълков, въпреки че темата с американските и британските санкции остава изключително важна, тъй като засяга не само отделни личности, но и имиджа на България. „Един български политик е санкциониран от двете най-големи икономики в западното полукълбо - САЩ и Великобритания. Това е репутационен удар не върху човека, а върху начина на управление", посочи Вълков.

Той припомни, че според официалната информация Делян Пеевски е санкциониран и от двете държави, докато Владислав Горанов - само от САЩ. По думите му, подобни мерки са сигнал за дълбоки проблеми в държавността и политическата култура.

Проф. Стоянов допълни, че санкциите са „повече от имиджова щета", тъй като подкопават доверието в институциите. Той уточни, че у нас все още няма закон за лобизма, което създава неясни граници между допустимото политическо посредничество и неформалните контакти.

Акцент в разговора бе и рекордно краткото заседание на парламентарната Комисия по енергетика, продължило едва 30 секунди, на което бе одобрено назначаването на държавен управител в „Лукойл".

„Нямаше нужда от такава прибързаност. Става дума за стратегически ресурси и национална сигурност. Подобно заседание трябва да се проведе сериозно и институционално", заяви проф. Стоянов.

Константин Вълков изрази притеснение, че въпросът с „Лукойл" е много по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед: „Рафинерията не е само българска, тя е собственост и на швейцарска компания. Без съгласието на руския мажоритарен собственик продажба е невъзможна. Опциите пред държавата са две - продажба на стратегически инвеститор или национализация, но България няма капацитет да управлява подобно предприятие."