/КРОСС/ В деня, в който България отбелязва 10 ноември - символа на края на комунистическия режим, гост в студиото на „Твоят ден" бе проф. Веселин Методиев - историк, бивш вицепремиер и министър на образованието. Той припомни смисъла на историческата дата и направи паралели с днешните предизвикателства пред демокрацията.

Професор Методиев започна разговора с размисъл, вдъхновен от книгата на американския психиатър Ървин Ялом „Мимолетни създания": „В един от случаите Ялом съветва: изоставете желанието си за по-добро минало. Замислих се дълбоко върху това, защото то е исторически важно. Младите хора трябва да знаят, че на 10 ноември 1989 г. рухна едно от големите злини на ХХ век - комунизмът".

По думите му българският комунизъм е достигнал до такава степен на разпад, че сам извършва преврат срещу себе си: „Това не беше революция, а партиен преврат. Централният комитет на БКП решава да смени своя лидер. Всичко е подготвено така, че да няма разнобой. Подкрепата идва и от съветския посланик, тоест от самия Горбачов".

Историкът обясни, че падането на режима е резултат от разпада на цялата система - икономическа и идеологическа: „Тази система не можеше да се удържи. Поведена беше от свят, в който човешкото благоденствие е основна цел. Комунистическите идеологически безсмислици рухнаха, защото първо рухна икономиката".

Проф. Методиев описа и първите дни след падането на режима като период на хаос и страх, който постепенно прераства в движение за свобода: „Аз бях на митинга на 18 ноември 1989 г. - първият опозиционен. Блага Димитрова каза тогава, че всички сме дошли по тънкия лед на страха. Това преодоляване на ужасното състояние отне време. Но тогава се роди алтернативата - СДС, и започна истинският път към свободни избори и пазарна икономика".

Днес, смята професорът, България живее в различно време, но рисковете за демокрацията не са изчезнали: „Ние сме се разделили с почти всичко от онова време. Но границата между демокрация и авторитаризъм е тънка. И това не е само български въпрос - той е американски, европейски, световен".

Той подчерта, че демокрацията изисква ежедневно усилие: „Да отвоюваш всеки ден правото си на свобода е урок, който някои хора научиха, други - не. Да пазиш свободата си и тази на хората около теб - също. Това съотношение между памет и безхаберие определя дали се приближаваме към авторитаризма".

Като най-ненаучен урок от прехода проф. Методиев посочи неразбирането на процеса, чрез който България премина към пазарна икономика: „Хората не осъзнаха колко скъпо политически струваше този преход. Пропагандата изкриви истината. Сега слушам разговори за бюджета, които звучат с философията на 1997 г., а вече сме в 2025-а".

Той призова експертите и обществото да мислят в нова икономическа реалност, белязана от войната на Путин срещу Европа: „Тази война променя всичко - Европа се въоръжава, сменя парадигмата си. Трябва да осмислим това. Време е за нова философия, не за повторение на миналото".

В края на разговора професор Методиев отправи послание, което прозвуча като апел към днешните поколения: „Да си пожелаем повече смелост. Ако бъдем смели, ще бъдем и свободни".