/КРОСС/ Това сочи ново проучване на WWF, което идентифицира рискове за екосистемата на р. Лом

Праг на р. Лом и с. Замфир. Снимка: WWF

В цялата страна има нефунциониращи, изоставени и с неясна собственост, но потенциално опасни речни бариери и корекции на реките, съобщава природозащитната организация WWF България. Повечето от тях са изградени преди 1989 г. Те варират от малки съоръжения като прагове и бентове, които могат да задържат вода и наноси, до неизползвани съоръжения за водохващане, воденици и малки водноелектрически централи. Бариерите възпрепятстват миграцията на рибите и фрагментират местообитанията им. С времето това може да унищожи цели рибни популации. Натрупването на застояла вода над бариерите често води и до натрупване на замърсители. В резултат страдат както речните екосистеми, така и местните общности, които губят възможности за препитание, риболов, отдих и устойчив туризъм.   

Само по поречието на Лом бяха идентифицира над 40 речни бариери, повечето от които отдавна не носят полза, но вредят на реката и местните хора, като създават риск от наводнения и намаляват качеството на водата и рибните популации. Всички те попадат в защитени зони от европейската мрежа Натура 2000 или в защитени територии по смисъла на българското законодателство. Те нарушават природозащитните цели на съответните зони и територии, дефинирани от Министерството на околната среда и водите. Това сочи ново проучване на WWF, изготвено в рамките на проект за възстановяване на река Лом, финансиран по програма Open Rivers (Свободни реки).   

„Все още срещаме разбирането, че щом едно съоръжение е изградено в миналото, то задължително е полезно и днес. Истината е, че част от тези речни корекции и бентове, построени през 70-те и 80-те години, не са поддържани и вече не изпълняват първоначалната си функция. Някои от тях дори създават риск - например, когато са полуразрушени, те променят посоката и силата на речното течение по непредсказуем начин и създават опасност от ерозия, увреждане на защитна инфраструктура (диги) и са предпоставка за сериозни наводнения. Съвременните разбирания за управление на реките показват, че връщането към по-естествено състояние на речното корито, когато реката има достатъчно място да се разлива при високи води и няма препятствия по пътя си, е по-безопасно и по-устойчиво както за хората, така и за природата." Това каза Стоян Михов, еколог и ръководител на програма „Води" във WWF България. 
 
Къде са рисковите участъци по поречието на Лом? 

Идентифицираните от WWF над 40 речни бариери се намират в областите Монтана и Видин. Те попадат в две защитени зони от Натура 2000 (защитени зони „Река Лом" и „Западна Стара планина и Предбалкан") и в защитена местност „Река Лом". Съществуването им възпрепятства миграцията на защитени от закона рибни популации - като големия щипок и малката кротушка - и противоречи на заложената от българските институции цел на поддържане на свързаност на местообитанието на тези и други видове. 

Проучванията на WWF се фокусираха върху два участъка с голяма концентрация на речни бариери, част от които в голяма степен са непреодолими за рибите и възпрепятстват миграцията и размножаването им. Други предизвикват ерозия и изместване на речното корито, което създава  риск от наводнения. Първият участък обхваща каскадата от прагове и бентове между село Замфир и квартал Момин брод на град Лом, а вторият - бариерата край махала Фалковец при село Яньовец.   

„Голяма част от бариерите по Лом не изпълняват първоначалните си функции, а на места дори влошават проводимостта на реката и увеличават риска от наводнения. Премахването им - започвайки от устията към по-горните участъци - би имало бърз и осезаем положителен ефект върху биоразнообразието. По този начин ще се възстанови връзката с Дунав и ще се създадат условия за стабилност на рибните популации в цялото течение на реката." Това каза Диана Бакалова, старши експерт „Водни политики" във WWF. 

Изследването на речните бариери по поречието на Лом е част от дългогодишната работа на WWF България за опазване на сладководните ресурси и намаляване на риска от наводнения. Може да подкрепите работата на WWF с редовно месечно дарение. Научете повече на страницата на кампанията „Абонирай се за природата".  

Допълнителна информация за проекта:

Проектът „Идентифициране на бариери за премахване с цел свързване на богатата на биоразнообразие река Лом с река Дунав" е финансиран по програма Open Rivers. (Програма "Свободни реки"). Целта на проекта е да създаде условия за свободна миграция на рибите и да подобри екологичното състояние на реката, без това да доведе до социални или икономически негативи за местните общности. Така Лом ще може да се превърне в пример за това как хората и природата могат да печелят заедно.  
 
Допълнителна информация за WWF:

Основана през 1961 г., международната природозащитна организация WWF [Ве-Ве-Еф] развива дейности в над 100 държави с помощта на 7000 служители и над 5 милиона доброволци. WWF работи за подобряване на състоянието на околната среда, за да може хората да живеят в хармония с природата. В България WWF се занимава със защитените територии и местообитанията от европейско значение в мрежата Натура 2000, горите и сладководните екосистеми, устойчивото развитие на селските райони, промените в климата.