/КРОСС/ Европейската конвенция за правата на човека е израз на правен хуманизъм, но и преграда срещу тоталитаризма, щит за предотвратяване щетите от миналото и от нови заплахи. Това заяви директорът на Института за държавата и правото проф. д-р Ирена Илиева при откриване на международна конференция, посветена на 75-годишнината от подписването на Конвенцията. Във форума участваха учени, юристи, общественици и представители на държавни институции от България, Великобритания и Испания.

„Живеем във време, в което е налице отстъпление от принципите на демокрацията. Само 28% от хората по света живеят в демократични държави. В Европа набират скорост популистки, антимиграционни и екстремистки идеи, които са представени и в управлението на някои държави", посочи проф. Илиева. Тя уточни, че задачата на форума е да се дискутират постиженията и предизвикателствата пред прилагането на Европейската конвенция за правата на човека в свят, в който има отстъпления от принципите на демокрацията и защитата правата на човека.

Прочетено бе и поздравително слово от името на омбудсмана на страната Велислава Делчева. В него тя посочва, че Конвенцията е не просто международен договор, а обещание към бъдещето, че след ужасите на войната Европа се изгражда върху ценностите на хуманизма, свободата и справедливостта.

Посланикът в Постоянното представителство на България към Съвета на Европа в Страсбург Мария Спасова приветства участниците в конференцията. Тя подчерта значението на Конвенцията за европейското единство. „Европейската конвенция е жив инструмент, който създава реални задължения за зачитане на човешките права и основните свободи. Тя е в основата на европейското обединение и на изграждането на доверие между държавите", каза тя.

В периода след войната Европа даде тържествена клетва към себе си, че достойнството, свободата и справедливостта никога повече няма да бъдат обект на договорки, посочи от своя страна съдията в Европейския съд по правата на човека проф. д-р Диана Ковачева, която се включи онлайн във форума. „Нашите предшественици изготвиха договор, който промени връзката между човека и държавата не само като правен инструмент, но и като колективна декларация, че човешкото достойнство, свободата и върховенството на правото трябва завинаги да остане в основата на мира в Европа", заяви проф. Ковачева. Според нея Европейският съд за правата на човека е уникален съдебен орган в международното право, в който всеки може да потърси справедливост и да отстоява визията за Европа, обединена чрез познания и споделени ценности, което става факт на 4 ноември 1950 г. в Рим при подписване на ЕКПЧ.

Конференцията премина в пет тематични панела, в които се представиха повече от 30 научни доклада, посветени на съдебната практика, личните свободи, технологиите и правата на човека, както и на бъдещите предизвикателства пред системата за защита на човешките права в Европа.

В доклада си Майкъл Уайн - член на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността на съвета на Европа представи подхода на Европейския съд по правата на човека за борба с антисемитизма в избрана съдебна практика и акцентира върху отричането на Холокоста и антисемитското слово на омразата онлайн.

„Решенията на Европейския съд по правата на човека по чл. 3 от Европейската конвенция за правата на човека са ярък пример за мисията, която тя и юрисдикцията са призвани да изпълняват", посочи в доклада си гл. ас. д-р Огнян Велев. Според доц. д-р Тони Димов в българския нормотворчески процес измерението „права на човека" е позитивно правно уредено в Закона за нормативните актове, чрез института на предварителния преглед за съответствие на законопроектите с КЗПЧОС и практиката на ЕСПЧ. „За съжаление, неговият обхват е твърде ограничен и осакатен и се отнася единствено за законопроектите на Министерския съвет. Актуалното съотношение на внасяните в НС законопроекти, според последното изследване за периода 11.11.2024 - 11.08.2025 г. на Библиотечно-информационен и изследователски парламентарен център на НС е 75,7% - от народен представител и 24,3% от МС. Изводът е, че спрямо три четвърти от внасяните проектопредложения е налице реално съществуващ риск от несъответствие с КЗПЧОС и практиката на Съда в Страсбург", коментира доц. Димов.

Темата за технологиите и правата на човека бе разгледана от гл. ас. д-р Георги Бакьов. „HUDERIA е нов методологически инструмент на Съвета на Европа за оценка на въздействието на изкуствения интелект върху правата на човека, който цели идентифицирането на рискове и мерки за тяхното смекчаване във всички фази на жизнения цикъл на алгоритмичните системи. Макар вече да се прилага пилотно в ЕС и в няколко развити европейски държави, в България, където правителствената доктрина за технологично развитие третира правата на човека като периферна тема, методологията вероятно ще се сблъска със силно ограничена приемственост", посочи ученият от ИДП.

На форума преподавателят от ПУ „Паисий Хилендарски" доц. д-р Атанас Владиков запозна участниците с международно проучване, в което са анкетирани 10 хиляди бизнес лидери в различни сектори на 93 икономики за тенденциите по отношение на човешкия капитал. „61% от мениджърите и 72 на сто от работниците не могат да кажат, че имат доверие на системата за управление на компанията, в която работят, което говори за алармираща тенденция в страните по света и, че доверието, истината и справедливостта са заменени от други ценности при функционирането на икономическите и социални системи", посочва доц. Владиков. Според него съществуващите в момента правни и икономически модели са неадекватни и е необходим нов подход, който да съгласува конкретното търсене на човешкия капитал с принципите и договореностите за опазване правата и свободите на отделния човек.

На конференцията представители на академичната общност и от СУ „Климент Охридски", ЮЗУ „Неофит Рилски", от Института за държавата и правото към БАН, на съдебната власт, институции и дипломати представиха своите виждания за значението на Европейската конвенция, подписана преди 75 години. Форумът подчерта актуалността й в епохата на изкуствения интелект, миграционните кризи и нарастващите социални неравенства, както и непреходността на ценностите, заложени в нея и които продължават да бъдат основа на европейската демокрация.