/КРОСС/ Ще се стигне ли до промени в спорния бюджет за 2026 година коментираха в предаването "Здравей, България" Станислав Попдончев -зместник-председател на Българската стопанска камара, Кирил Бошов - заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България и икономистът Никола Филипов.

Бошов подчерта, че бизнесът не отстъпва от позицията си и настоява за корекции в основните параметри на бюджета. Ние отиваме с аргументи, а не да се молим, заяви той.

Според него рамката в сегашния ѝ вид „не е единственият възможен бюджет", а с разумни промени може да се избегне натиск върху компаниите. Той предупреди, че планираното увеличение на осигуровките и данъка върху дивидента ще струва „1 милиард евро, взети от бизнеса и от нашите служители още догодина".

По думите му работодателите са участвали в заседанието на бюджетната комисия, защото са длъжни да предупредят какво ще се случи, ако позицията им не бъде приета.

Станислав Попдончев акцентира върху нарастващото неравенство между различните групи в публичния сектор. На едни служители доходите им се увеличиха с 50%, 75%, дори 85%, а тази година пак имат 12% отгоре. За други - няма почти никакво увеличение, посочи той.

Според него държавата е изправена пред системен проблем.

Разходите растат експоненциално. Вече сме на 107 милиарда, догодина се планират 55 милиарда евро. Приходите няма как да нараснат в този темп. Или ще трупаме огромни дефицити, или ще стигнем до повишаване на данъци, поясни той.

Икономистът Никола Филипов определи като ключов въпрос ефективното управление на дълга.

Дългът не винаги означава бедност. Проблемът е, че трябва да бъде управляван ефективно, каза той. Според него България е пропуснала възможността да натрупа буфери през годините на икономически растеж. Вместо излишъци, ние нормализирахме дефицитите. А дефицитът винаги се финансира с дълг, допълни Филипов.

Той критикува липсата на реформи в новия бюджет: Не виждам нищо различно от последните пет години - вдига се минималната работна заплата, минималният и максималният осигурителен доход. Това директно удря бизнеса и прави работещите по-бедни, обясни Филипов.

И призова за структурни промени, които да ограничат натрупването на дефицит.

Участниците в разговора бяха единодушни, че без целенасочени промени проектобюджет 2026 ще задълбочи фискалните рискове и ще натовари както бизнеса, така и гражданите.