/КРОСС/ Антибиотичната резистентност и вътреболничните инфекции продължават да бъдат сериозен проблем у нас, заяви в студиото на БНТ "Денят започва" директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова. Тя коментира и разпространението на бактерията Klebsiella pneumoniae, която все по-често се свързва с тежки инфекции в болнична среда.

"Това е нормален обитател на чревния тракт, но извън него причинява редица инфекции - тежки пневмонии, инфекции на рани, хирургични разрези, менингити, сепсиси", поясни проф. Христова.

По думите ѝ при хоспитализирани пациенти рискът е по-висок заради отслабения имунитет.

Тя подчерта, че средата в лечебните заведения е контролирана, но "далеч не е стерилна", а стерилността изисква строго разписани и спазвани правила. Въпреки това България остава единствената страна в Европа без официално приет национален план за ограничаване на антибиотичната резистентност:

"Години наред планът е изготвен, коригиран многократно, но не е приет."

Според нея вътреболничните инфекции у нас са силно подценени в отчетите:

"Една голяма част от лечебните заведения ги скриват или не ги диагностицират. Докладваният процент е нереално нисък", каза тя и определи практиката като опасна, тъй като пациентите често напускат болниците без да знаят, че са носители на бактерии.

По отношение на антибиотичната употреба Христова предупреди, че резистентност се развива не само при прекомерна употреба, но и при "по-кратки курсове или по-ниска доза". Тя посочи, че електронните рецепти са намалили употребата с около 20%, но това е само първа стъпка.

"В сравнение със Западна Европа при нас антибиотиците се леят за щяло и нещяло, особено при вирусни инфекции. Няма вирусна инфекция, която да се лекува с антибиотици", заяви проф. Ива Христова и припомни масовото неправилно изписване по време на ковид.