/КРОСС/ Във вторник Конституционният  съд се произнесе, че председателят на парламента не е имал право да не подложи на обсъждане  предложението за референдум на държавния глава във връзка с приемането на еврото от май месец.

Ние смесваме целесъобразност с конституционна съобразност. Но целесъобразността  не може да се развива извън закона, извън правото, защото иначе нямаме правова държава. Много държави са подписали договор за членство.  Членуват в ЕС.  Някои от тях от момента на влизането си в ЕС, отговарят на всички изисквания за приемане на еврото, но не са го приели. Така че тази предопределеност, че ние сме сключили договор, че няма къде да мърдаме, влизаме - това е за вътрешна употреба. Крачката е направена и крачка назад не може да бъде правена сега в този момент.  Дори парламента да вземе решение за провеждане на референдум, няма как да се проведе референдум до 31 декември" - заяви в БНТ „Денят започва" професор Пламен Киров, преподавател и бивш конституционен съдия.

Конституцията е замислена като основен закон именно за да овладее политиката, да опитоми властта и да създаде правова държава. Политиката може да се развива, може да се пресъздава в управление в рамките на закона, в рамките на Конституцията" - коментира проф. Киров.

Конституционният съд се определя понякога като бързата помощ на Конституцията, на конституционализма, защото в крайна сметка Конституционният съд казва кое е конституционно съобразно, кое не е.  Той е единственият орган в България, който дава задължителност за всички тълкувания на конституционните текстове,  но Конституционният съд не е бърза помощ. Има процедура, по която той работи и е описана в закона за Конституционния съд и правилника за единства на Конституционният съд, добави проф. Киров.