/КРОСС/ През ноември 1900 г. отваря врати и лечебницата "Червения кръст" в София, по-късно преименувана на Институт за спешна медицинска помощ "Н.И. Пирогов".

БОЛНИЦА „ЧЕРВЕН КРЪСТ"

В историята на българското здравеопазване и особено на болничното дело у нас, болница „Червен кръст" заема особено място и играе важна роля. Съществуването й в един период от половин век (1900-1950 г.) доказва за кой ли път, че Българското дружество „Червен кръст" (БДЧК) стои като крайъгълен камък в основата на повечето дейности, свързани с изграждането на националното ни здравеопазване от първите дни на освобождението на страната.

Носители, вдъхновители и реализатори на тази идея са десетки български медици, завършили медицина и специализирали в Русия, Франция, Австрия, Германия, САЩ.

Важно обстоятелство е, че основателите и първите строители на българското здравеопазване са и хората, които създават и изграждат националното червенокръстко дружество. В периода 1878-1900 г., в ръководствата и различните дейности на БДЧК в София и страната се включват десетки лекари, убедени в необходимостта и ползата от неговото съществуване.

Началото е на 28 май 1900 г. Тогава Българското дружество Червен кръст учредява „Свето-Троицко общество сестри милосердни", към което се открива първото в страната Училище за милосърдни сестри. Заедно с това Главното събрание на БДЧК взема решение да се открие и една малка болница (лечебница) за практическото обучение на ученичките.

През първото десетилетие на ХХ век (1900-1910 г.) Дружествената болница се утвърждава като обещаващо звено в системата на медицинската помощ в София. През тези години тя е наистина малка база (лечебница) към училището, която служи за практическа подготовка на милосърдните сестри. Съгласно съществуващите длъжности в системата на БДЧК, един човек ръководи двете институции. Първият управител е д-р Петър Ораховац (1900-1901), който същевременно е и лекуващ лекар. През следващите години той е заместен от д-р Димитър Моллов (1902-1908 г.).

На 25 април 1906 г. Годишното общо събрание на БДЧК взема решение да се построи нова, модерна сграда на болницата на оформения с дареното от Софийската градска община място Дружествен квартал. Специално избраната комисия одобрява съвместния проект на архитектите Г. Фингов и К. Маричков. Новият корпус на болница „Червен кръст" започва работа на 15 септември 1909 г. - тя има 60 легла, едно вътрешно и едно хирургично отделение. Тази сграда съществува и днес - в нея са сегашните клиники по вътрешни болести, по токсикология и по гинекология на „Пирогов".

В края на 1949 и началото на 1950 г. болницата е предадена на Софийския градски народен съвет на депутатите на трудещите се. В края на 1950 г., във връзка със започналото коренно преустройство на здравеопазването в страната тя е превърната в Спешна градска болница, но запазва името си - „Червен кръст". ЦС на БЧК предава училището за милосърдни сестри (от този момент те започват да се наричат медицински) на Министерството на народното здраве. През 1951 г., във връзка с по-нататъшното развитие и усъвършенстване на болницата тя е превърната в Институт за бърза медицинска помощ и получава името на великия руски учен хирург Николай Иванович Пирогов.


Източник: УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов"