/КРОСС/ Дълго време в публичното пространство битуваше един упорит мит - че в България се храним с по-нискокачествени продукти от останалата част на Европа. Едно скорошно мащабно проучване на Европейската комисия, цитирано от "24 часа", опровергава това схващане. Оказа се, че българският хляб е с най-малко сол, а киселото ни мляко - с най-малко захар в сравнение с десетки изследвани държави.

Както коментира националният консултант по хранене проф. д-р Веселка Дулева, „това проучване е много важно, защото разбива мита, че в България се предлагат храни с по-ниско качество".

Това е ясен знак, че индустрията се развива в правилната посока. В същото време всички сме наясно с предизвикателствата на модерния живот. Проф. Дулева отбелязва, че въпреки наличието на качествени продукти, общата консумация на сол в страната остава висока (13,9 г/ден при 5 г препоръчителни).

Но това не е повод за обвинения, а за осъзнаване. В забързания си живот всички ние търсим удобство, бързина и добър вкус, което понякога ни тласка към не толкова здравословен избор.

Тук идва и най-важната промяна в съвременната търговия: това вече не е битка, която потребителят води сам. Успехът се крие в партньорството.

Партньорство по пътя към здравето

Днес виждаме ясен стремеж и от двете страни. От една страна, потребителите стават все по-любопитни, по-търсещи и по-информирани за това какво слагат в пазарската кошница. От друга, отговорните търговски вериги поемат своята роля не просто на продавачи, а на активни партньори в този процес.

Лидл България от години развива своя асортимент в синхрон с политиката си за осъзнато хранене, която е перфектен пример за такова партньорство. Идеята е проста: когато веригата поеме част от отговорната работа по подобряване на състава, а потребителят е улеснен в избора си, общият стремеж към по-здравословно хранене става постижима реалност.

Eто как на практика става това. 

Революция в рецептите: По-малко добавки

Най-голямата промяна е тази, която не забелязваме веднага. 

В Lidl непрекъснато работят за намаляване на хранителните добавки в продуктите си от собствена марка.  Избягват изкуствените оцветители и ароматизанти, както и доколкото е безопасно употребата на консерванти.  Използват и повече здравословни масла и мазнини.

От веригата са си поставили и амбициозна цел за намаляване на средното съдържание на добавена сол и захар в продуктите собствена марка. Само за 2023 г. съдържанието на сол е намалено в над 100 продукта.

Това е „тихата" промяна - купуваме същия продукт, който харесваме, но той вече е с по-добър състав, без да правим компромис с вкуса. Рецептите се оптимизират постоянно, като се следват препоръки на СЗО, които често са по-строги от националните разпоредби 

Гаранция за качество там, където се колебаем

Докато за хляба и млякото данните от мащабното европейско проучване, част от проекта Best Re-MaP,  са в полза на българския потребител,  при колбасите всеки винаги има едно наум. Тук политиката на Lidl е безкомпромисна: в колбасите собствена марка на смарт ритейлъра няма да намерите МОМ (механично отделено месо), независимо от цената. 

Нещо повече, компанията доброволно оповестява процентното съдържание на месо върху всички опаковки - ход към пълна прозрачност, който надгражда темата за качеството.

„Светофар" за нашия избор: Какво е Nutri-Score?

Осъзнатото хранене не означава  да се лишаваме, а да правим информиран избор. Но кой има време да разчита ситния шрифт на десетки етикети?

Тук на помощ идва Nutri-Score - петстепенна скала от цветове и букви (от зелено „A" до червено „E"), която все по-често виждаме върху опаковките на собствените марки на веригата.

Този „хранителен светофар", разработен от френските здравни власти, дава бърза и ясна представа за хранителните качества на продукта. Той не казва "не яж това", а по-скоро "това е супер за всеки ден" (A, B) или "това е по-скоро за специални поводи" (D, E). Така с един поглед можем да сравним да речем два вида зърнена закуска и да вземем по-доброто решение за секунди.

Отвъд етикета: Качество, което се тества

Осъзнатият избор започва още от входа на магазина. Не е случайно, че плодовете и зеленчуците са позиционирани първи. Това е психологически „тласък" (nudge) към по-здравословната кошница.

Това, което остава скрито за очите, е контролът на качеството. Всички доставчици на плодове и зеленчуци в Lidl са сертифицирани по международни стандарти за добри земеделски практики. Но веригата отива по-далеч, като регулярно тества продукцията в акредитирани лаборатории в Германия и Гърция за над 800 вида остатъци от пестициди като нормите на смарт ритейлъра са в пъти по-стриктно от законовите.

Lidl  поставя  фокус и върху растителните алтернативи. Веригата не просто предлага веган, вегетариански, безглутенови и високопротеинови опции, но и прави цените им достъпни. Пример е трайното намаление на цените на растителните продукти Vemondo, които вече са на цената на конвенционалните си алтернативи. Така изборът да пиеш бадемово мляко сутрин вече не е лукс.

#ХраненеСмисъл: Общият език на промяната

Всички тези мерки са част от по-голяма стратегия. С кампанията #ХраненеСмисъл и партньорството си с Националната асоциация по интегративна медицина (НАПДИМ), Медицинския университет - Варна, Асоциация „Родители" и диетолози, Lidl създаде среда за обществен разговор. 

Проучвания като това на ЕК, което разбива мита за лошото качество на продуктите у нас, са отправна точка. Те показват, че здравословното хранене е въпрос на информиран избор и споделена отговорност. Също и че бизнесът и обществото ни изживяват положителна трансформация в полза на здравето и общото ни благосъстояние.

А когато търговците са активен партньор в този процес, промяната на навиците вече не изглежда толкова трудна мисия за потребителите.