/КРОСС/ В декларация от името на парламентарната група на „Възраждане" народният представител критикува икономическата ориентация на страната и настоя за по-широки международни партньорства

„Ако утре ЕС реши да изпрати войски в Украйна - ще имаме ли правото на собствено решение? Ще можем ли да защитим националния си интерес, ако икономиката ни е напълно обвързана в една посока?" Тези въпроси постави в декларация от името на парламентарната група на „Възраждане" народният представител Климент Шопов. Той даде примери от историята, с които подчерта, че „когато зависимостта е от един-единствен партньор - винаги плащаме чужда сметка".

„България винаги е била на кръстопът - и географски, и исторически. Между изтока и запада, между севера и юга. В продължение на векове сме се намирали в сферата на влияние на различни политически сили: първо на Византия, после на Османската империя, а в съвременността - на Германия и Съветския съюз. Днес сме в периферията на Европейския съюз. Тази позиция между светове е определяла не само политическия ни път, но и икономическия", каза Климент Шопов.

Народният представител направи исторически преглед, според който едностранната икономическа ориентация винаги е водела до сериозни последици за България. Примерите варират от периода на Османската империя, когато търговията е насочена почти изцяло към вътрешния пазар на държавата, през икономическата обвързаност с Германия в края на 30-те години, до зависимостта от социалистическия блок по време на Студената война. Във всички случаи рухването или отслабването на доминиращия партньор е водело до тежки удари върху българската икономика.

Шопов подчерта, че и днес България се оказва в подобна ситуация, като близо 60% от износа ѝ е насочен към държавите от ЕС. В същото време, по думите му, страната не извлича достатъчни икономически ползи, а политиката на Съюза - особено в областта на енергетиката и екологичните регулации - допълнително затрудняват българския бизнес.

„36 години след промените - уж свободни, уж независими - правим същата грешка за пореден път", каза Климент Шопов.

Народният представител описа настоящата ситуация така: „Въвеждат се осакатяващи зелени европейски политики. Гонят се чуждестранни инвеститори, защото идват от „грешните" в кавички страни. За българите в България няма доходоносна работа, затова кадърните хора бягат навън. А правителството залага програми за внасяне на чуждестранни работници, за да поддържа работните заплати ниски, защото българската икономика е неконкурентоспособна. Вместо да разширяваме хоризонта си, управляващите ни тласкат към още по-дълбока зависимост - с прибързаното присъединяване към Еврозоната", каза Шопов и обобщи:

„Това не е ценностен избор. Това е робската психика в действие."

С оглед на изложеното Климент Шопов припомни, че цел на „Възраждане" е разширяването на икономическите хоризонти на страната. Като пример посочи участието на делегация на „Възраждане", водена от Костадин Костадинов, във форума БРИКС - ЕС, където се проведоха срещи на високо ниво, включително с бившия руски президент Дмитрий Медведев. Той обърна внимание и на срещата между зам.-председателя на Народното събрание Цончо Ганев и първия вицепремиер на Китай Дин Сюесян по време на форума за международно сътрудничество „Китай-Европа", част от инициативата „Един пояс, един път".

Климент Шопов бе категоричен, че „Възраждане" ще продължи да работи за откриване на нови търговски пазари и партньорства, включително извън ЕС, поради факта, че това е единственият начин България да гарантира своята дългосрочна независимост и устойчивост в условията на глобални икономически и политически промени.

„Наш дълг е да изградим такава България, която има избор днес, утре и след 100 години", заяви Климент Шопов.