/КРОСС/ Приключването на дългогодишния пост-мониторингов диалог с ПАСЕ е конструктивна и обективна оценка за предприетите ключови реформи и усилията на институциите в България за постигане на значителен напредък в укрепването на демокрацията, върховенството на правото и защитата на правата на човека. Това заяви председателят на Народното събрание Рая Назарян на среща с председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Теодорос Русопулос по време на Четвъртата парламентарна среща на върха на Международната платформа за Крим в Стокхолм.

Българските парламентаристи високо ценят и са активно ангажирани с дейността на Асамблеята като форум за обсъждане на въпросите, свързани с демокрацията, върховенството на закона и правата на човека в цяла Европа, отбеляза Рая Назарян. Тя подчерта, че в настоящия период на геополитическа несигурност е особено важно ПАСЕ да допринася за укрепването на демокрацията и за недопускане на хибридни действия, целящи създаването на напрежение и разделение.

Председателят на Народното събрание отбеляза, че от началото на непредизвиканата и неоправдана пълномащабна военна агресия на Руската федерация България оказва последователна подкрепа на Украйна във всички измерения - политическо, финансово, военно, хуманитарно и дипломатическо. България допринася и за укрепване на свободата на корабоплаването в западната акватория на Черноморския регион и цялостната негова сигурност чрез Противоминната група в Черно море (Mine Counter Measures - MCM Black Sea), добави Рая Назарян.

По отношение на регионалната енергийна сигурност България е водеща страна в развитието на Вертикалния газов коридор - интегрирана тръбопроводна система север-юг, свързваща Гърция, България, Румъния, Република Молдова и Украйна, посочи Рая Назарян. Строителството официално започна през май 2025 г. в град Кресна, България, като се предвижда коридорът да транспортира втечнен природен газ (LNG), доставян от Съединените американски щати, Азербайджан и Египет, уточни председателят на Народното събрание. Очаква се проектът да бъде цялостно завършен в началото на 2026 г. и да допринесе за намаляване на зависимостта от руски природен газ, улесняване на алтернативните транзитни маршрути и подобряване на енергийната сигурност в цяла Източна Европа, подчерта Рая Назарян.