/КРОСС/ На 30 ноември църквата почита Свети Андрей Първозвани. Апостол Андрей е брат на Петър. Той е един от светците-покровители на Русия и светецът-покровител на Шотландия. Нарича се Първозван, защото пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа. Андреевден е пряко свързан в народния календар с представите за преход от есента към зимата.

Народното предание гласи, че Свети Андрей живеел като отшелник в планината, обработвайки малка нива, която го дарявала с необходимата храна. Един ден обаче мечка изяла единствения вол, с помощта на който той обработвал земята. Тогава той се разгневил, впрегнал звяра в ралото и го подчинил на своята воля. Това е причината светецът да се почита като покровител на мечките, а в някои краища на България Андреевден да се нарича Мечкинден. Оттогава се вярва, че Свети Андрей е повелител на дивите животни, господар на мечките и се явява пред хората, яхнал мечка, за да прогони зимата и дългите нощи.

Друго предание разказва, че Свети Андрей единствен от апостолите нямал празник, та възседнал една мечка и отишъл при Бога. Господ му казал "Който тебе не празнува, да го язди твоя кон". Затова в определени региони на България традициите и обичаите на този ден са свързани с умилостивяване на мечката, за която нашите деди са вярвали, че им носи здраве. Тя била на висока почит, понеже е враг на вълците, които нападат хората и стадата. Ето и 10 от традициите, изпълнявани на Андреевден.

Според народните вярвания, от Андреевден денят започва да нараства с едно зрънце ежедневно, поради което в навечерието на празника се варят различни зърна - царевица, жито, боб, леща, булгур, грах или други култури от нивата. Това се прави, за да едреят посевите, тъй както наедряват сварените зърна.

Рано сутринта най-възрастната жена в семейството измивала очите си и хвърляла десет от сварените царевични зърна в комина с думите "На ти мечко сварен кукуруз, да не ядеш суровия", след което всеки член от семейството хвърля по малко от варивата в комина, за да бъдат посевите добри и "високи". Всеки в дома трябва да хапне от варивото, за да е здрав през годината и да му наедрява късметът като варено зърно. От варивото се дава и на животните, за да расте здраво потомството им.

Зърнените култури са символ на плодородието, поради което основно те присъстват на трапезата. Освен тях, стопанката на къщата замесва пита и тъй като празникът е по време на Коледните пости, всички ястия на трапезата са постни. Обредното ястие се прекадява заедно с прясната пита, която на места се прави от всички видове брашно - тиквеник и компот от сушени плодове.

За да бъде богата годината, жените обикаляли селото и раздават от приготвените ястия. В някои краища на България част от варивото се раздава за здраве и берекет из махалата, а на други места не изваждат храната от дома, за да не изнесат плодородието.

На празника захранват ритуално кокошките с варена царевица, за да носят повече яйца.

С нарастването е свързана и друга обредност - на особена почит на този ден са младите булки, които го празнуват, очаквайки също плодородие и здраве - да нарастват като деня и семената, да пълнеят с новите рожби, да раждат здрави и хубави деца. На Андреевден не бива да се работи къщна работа, да се плете, шие и да се перат дрехите.