/КРОСС/ Протестът беше силен и разнороден. Имаше различни групи, но никой не допусна капана той да бъде „брандиран" като протест на една партия. Това каза социологът Боряна Димитрова в предаването „Тази неделя" по бТВ.

Според нея бюджетът е само повод да се отприщи енергия, натрупвана от месеци - от казуси с арести на кметове, през бързото прокарване на законодателни поправки, до липса на диалог между управляващи и граждански сектор. Източниците на напрежение не са от последната седмица, смята Димитрова и припомни серията от събития като арестът на варненския кмет, свалянето на двама софийски районни кметове, резки разминавания в подхода на институциите по сходни казуси.

Според нея опозицията е раздробена и на практика не желае сваляне на правителството. „Струва ми се, че в момента основните й цели са да се постигнат определени промени в бюджета. Бюджетът е преди всичко хора - винаги в един бюджет се взима от едни и се преразпределя към други. Това предизвика съпротивата не само на политически, но и на различни съсловни организации и групи", обясни Димитрова.

България е на прага на исторически момент - приемането на еврото. „Внимателно трябва да се помисли върху кого трябва да падне тежестта - дали върху най-уязвимите, най-бедните или да се поеме от по-богатите. За мен бюджетът имаше някакви действия в тази посока - да не падне социалната тежест върху най-уязвимите групи, сега ще видим какво ще се получи", коментира социологът.

Политологът Петър Чолаков определи протеста като „реванш на опозицията", но според него тя остава фрагментарна.

„Това е ремейк на 2020 г. Тогава имаше разнородни хора, обединени от непоносимост към модела на управление. Но не успяха да създадат стабилна конструкция след това. И сега не е ясно дали могат. Управляващите успяха да мобилизират на площада много групи - работодатели, различни политически сили. Това е голямо постижение", каза той.

Според него протестът е силен, но политическият ефект зависи от способността на силите да не се самосаботират.

бТВ, „Тази неделя"