На 1 декември 2025 г. пациентски организации, експерти онколози, патолози и генетици в проведоха пресконференция на тема: „РАКЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ КОНТРОЛИРАН. БЮРОКРАЦИЯТА - НЕ!
Секция: Здраве
03 Декември 2025 23:24
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
На 1 декември 2025 г. пациентски организации, експерти онколози, патолози и генетици в проведоха пресконференция на тема: „РАКЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ КОНТРОЛИРАН. БЮРОКРАЦИЯТА - НЕ!

/КРОСС/ Пациентски организации, експерти онколози, патолози и генетици изразяват  недоволството си от прокараните промени във вече отменената бюджетна рамка  на Закона за бюджета на НЗОК, касаещи реимбурсирането на биомаркерната  диагностика при пациенти с онкологични заболявания. 

На 1 декември 2025 г. пациентски организации, експерти онколози, патолози и генетици в  проведоха пресконференция на тема: 

„РАКЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ КОНТРОЛИРАН. БЮРОКРАЦИЯТА - НЕ! 

Фокус на събитието бяха промените в Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г. и недостатъците в  сега съществуващата нормативна уредба, които лишават пациентите от достъп до биомаркерна  туморна диагностика, заплащана с публични средства. 

През 2024 г. НЗОК е платила общо над 1,35 млрд. лв. за лечение на злокачествени заболявания  и за лечение на лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни  инвазивни интервенции. От тях над 1 млрд. лв. е сумата само за онкологичните лекарства. Парадоксалното е, че тези скъпоструващи иновативни терапии се отпускат само и единствено  при наличие на резултат от проведено биомаркерно изследване. На този фон обаче смъртността  от ракови заболявания в България е увеличена в сравнение с другите държави от ЕС.  Междувременно България продължава да бъде единствената държава в ЕС, в която  биомаркерната диагностика при онкологичните заболявания не се заплаща с публични  средства, а паралелно с това нито една от задачите, заложени в приетия през януари 

2023 г. Национален план за борба с рака, не се изпълнява. 

Боряна Ботева, председател на Сдружение за развитие на българското здравеопазване, припомни, че в бюджета на НЗОК за 2025 г. са били предвидени 5 млн. лева за биомаркерна  диагностика, но поради тромавите и недобре работещи административни процедури до момента  здравната каса не е платила за нито едно изследване. Проблемите с достъпа до тази  животоспасяваща диагностика ще се прехвърлят и през 2026 г., защото за пореден път в  бюджета на Касата предвидената сума (5 млн. лв.) попада в перото за медицински изделия, а не  за медико-диагностични дейности, което не е работещо решение. 

Гергана Богданова, изпълнителен директор на фондация „Нана Гладуиш - Една от 8" постави  въпроса с достъпа до биомаркерна диагностика в контекста на реализацията на Националния  план за борба с рака, приет в началото на 2023 г. и неговите цели, които засега очевидно не са  обект на здравните политики. Достъпът до модерна диагностика е залегнал в Цел 4 на  Националния план, като биомаркерната диагностика е посочена като част от патохистологичната  и молекулярна диагностика. Тя е комплексна лабораторна дейност и следователно  остойностяването ѝ в бюджета на НЗОК като „медицинско изделие", а не като „медицинска  дейност", противоречи на националната онкологична стратегия и европейските стандарти и  принципите на персонализираната медицина. С правилното реимбурсиране на биомаркерната диагностика имаме реалната възможност да започнем с осъществяването на поне една от  целите на Националния план за борба с рака. 

Адв. Силвия Величкова, представител на Сдружение за развитие на българското  здравеопазване, и адв. Таушанов, председател на Българска асоциация за закрила на  пациентите, които са предишен и настоящ представители на пациентите в Надзорния съвет на  НЗОК, отбелязаха, че Амбулаторна процедура №43, която определя провеждането на  специфични изследвания при пациенти с онкологични заболявания, трябва да бъде допълнена  и прецизирана, за да може да се превърне от куха и неработеща в работеща такава. Те  допълниха, че всички многократно отправени предложения от пациентските представители,  подавани към институциите и всички заинтересовани страни, до момента не са намерили  разбиране и са били пренебрегвани предложенията на пациентските застъпници, които са  подавани към институциите многократно без изобщо да бъдат отчетени. 

Експертите в лицето на медицинските онколози д-р Марчела Колева (Съвместна онкологична  национална мрежа) и д-р Росица Кръстева, патологът д-р Цветомир Гарев, молекулярните  генетици д-р Любомир Балабански (Съвместна онкологична национална мрежа) и д-р Антоанета  Тончева (Сдружение „Общност МОСТОВЕ"), както и юристите, се съгласиха, че създадената  наскоро нова Амбулаторна процедура №50, която регламентира секвенирането от следващо  поколение (NGS) при пациенти с новодиагностицирани онкологични заболявания, не покрива  единичните биомаркерни изследвания, от които се нуждаят около 80% от пациентите,  недофинансирана е (би покрила едва около 1 000 пациента/ годишно) и дискриминира  пациентите с вече доказано онкологично заболяване и с рецидив. 

Евгения Александрова, председател на Асоциация на пациентите с онкологични заболявания и  приятели, обърна внимание на редица въпроси, които институциите отбягват и попита защо  институциите подхождат с такова видимо „невежество" към решението на тези проблеми и кой в  България не иска болните от рак да бъдат лекувани правилно и да живеят толкова, колкото  позволяват достиженията на съвременната медицина. Тя попита и защо се избягва обсъждането  на парадокса от сравнително ниска заболеваемост от рак в България (за ЕС) и най-високата  смъртност (за ЕС) на фона на публичните разходи от порядъка на 1 млрд. лв. 

Д-р Геров допълнително подчерта, че прецизната биомаркерна диагностика на ниво  имунохистохимия като първи етап е ключова и чак на следващо ниво идва приложението  на допълнителните генетични тестове на туморната тъкан. 

Участниците в пресконференцията се обединиха около исканията и на лекари, и на  пациенти, че биомаркерната диагностика трябва да е финансирана и остойностена като  медико-диагностична дейност в бюджета на НЗОК за 2026 г. 

Също така застанаха и зад исканията на пациентските застъпници всички амбулаторни  процедури, по които тя ще се провежда, спешно да бъдат адаптирани и прецизирани като  алгоритъм, за да не бъдат дискриминирани пациентите и за да могат лекарите да свършат  по най-добрия начин работата си, а именно - да лекуват! Те призоваха подобни решения,  касаещи здравето на българските пациенти, да бъдат обсъждани с всички заинтересовани  страни.

https://bgpatients.org/ https://www.ednaot8.bg/ https://sarcoma.bg/ https://mostove.net/ https://oncobg.info/ https://patient.bg/