България, Гърция и Румъния развиват ускорено транспортната ос между Егейско и Черно море
Секция: БЪЛГАРИЯ
04 Декември 2025 07:57
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
България, Гърция и Румъния развиват ускорено транспортната ос между Егейско и Черно море

/КРОСС/ Три нови моста над Дунав включва подписаният план между България, Гърция и Румъния

България, Гърция и Румъния ще развиват ускорено транспортната ос, свързваща Егейско море с Черно море. Това става възможно след подписването тази вечер в Брюксел на Меморандум за разбирателство между правителствата на България, Гърция и Румъния за засилено трансгранично сътрудничество в рамките на Платформата за коридор Черно море - Егейско море. Подписи под документа поставиха вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, алтернативният министър на транспорта на Гърция Константинос Киранакис и държавният секретар по транспорт на Румъния Йонут Кристиан Савою. 

Инициативата е под егидата на европейския комисар по транспорт и туризъм Апостолос Дзидзикостас, който подписа Декларация на Европейската комисия за подкрепата ѝ. В нея се подчертава, че документът е „решаваща стъпка към по-бърза, конкурентоспособна, устойчива и устойчива към кризи свързаност в Югоизточна Европа". Комисар Дзидзикостас заяви, че ще работи „в тясно сътрудничество с правителствата на България, Гърция и Румъния", включително чрез специална работна група от експерти на ЕК и европейски финансови институции, защото за да  се превърнат всички проекти от план в реални действия на трите страни.

„Меморандумът и планът за действие с конкретни проекти за неговото изпълнение, са начин да променим стратегическата свързаност на нашия регион - да отворим нови пътища за търговия, да облекчим затрудненията по нашите граници и да дадем на Европа устойчивостта, от която тя спешно се нуждае", каза вицепремиерът Гроздан Караджов. 

По думите му днешната церемония е важен момент, който превръща една дълго съществуваща на карта идея в реален процес. „В продължение на десетилетия представата за истинска свързаност между Севера и Юга остава само на хартия - без реални действия. Днес започваме да променяме това, защото ангажиментът, който поемаме, не е символичен жест, а реална крачка към отваряне на нови артерии за търговия и към създаване на необходимата за Европа устойчивост", подчерта вицепремиерът.

Караджов посочи, че Дунав стои в сърцевината на тази трансформация. „Дунав е гръбнакът на Европа - онзи жив организъм, който свързва нашите народи, пазари и амбиции. Това е река и граница, но не бива да бъде бариера. Новите мостове - не един, а няколко - са ключови за бъдещето на континента, не като двустранни проекти, а като европейска инфраструктура, която укрепва единния пазар, осигурява военна мобилност и превръща оста Север-Юг в работеща", заяви той.

Основен акцент за България е изграждането на три нови моста над Дунав - второ комбинирано съоръжение Русе-Гюргево, както и мостове при Силистра-Кълъраш и Никопол-Турну Магуреле. В документа се посочва още, че фериботните линии Оряхово-Бекет, Свищов-Зимнич и Силистра-Кълъраш ще бъдат надградени до стандартите за двойна употреба, за да отговорят на нуждите на военната мобилност и да осигурят по-голяма гъвкавост на транспортните потоци.

Планът към меморандума включва модернизацията на пътни и жп връзки в три основни направления от юг на север. Западната ос ще свързва Атина със София, като през Видин и Калафат ще достига до Букурещ и Централна Европа. Централната ос започва от Солун и Александруполис, преминава през Свиленград и Русе, и достига до Букурещ, а оттам към Украйна и Молдова. Източната ос свързва Егейско и Черно море - от Александруполис през Бургас и Варна до Констанца. Тя е нова перспектива за нашите пристанища и ще осигури алтернативни маршрути за търговия и мобилност.

Трите държави се ангажират да използват максимално средствата на Европейския съюз от Механизма за свързване на Европа до бъдещата многогодишна финансова рамка 2028-2034. „Ще мобилизираме публично-частни партньорства и алтернативни инструменти, за да ускорим реализацията на проектите. Финансирането няма да бъде разпокъсано, а стратегически съгласувано, така че всяка инвестиция да носи максимален ефект за нашите граждани и бизнес", обясни вицепремиерът Караджов.