/КРОСС/ През годините, в които парламентарната група на "Възраждане" е част от на Народното събрание на Република България, тя многократно предлага закриване на агенциите и регулаторите, които дублират сфери на отговорност на министерства или съдилища, или съществуването им е напълно изпразнено от смисъл и съдържание.

Още във версия №1 на Бюджет 2026 г. внесохме множество предложения, които оставят комисии с 0 лв. бюджет или драстично го намалява. Ще го направим и във версия №2, освен ако Министерският съвет не внесе проект на Държавен бюджет, който да предвижда закриването на Комисията по досиетата, КФН, КПК, КПКОНПИ, КЗД, КЕВР, СЕМ, КРС, АЯР, ДАЗД и т.н.

Над 20 структури, чиято дейност може и трябва да бъде върната на министерствата, които носят политическа отговорност за нея, могат да освободят между 500 млн. и 2 млрд. годишно, които сега се използват за издръжката им.

Освен че т.нар. „независими" регулатори никога не са били такива, а вече напълно са изпаднали в зависимост от председателя на ДПС - Ново начало, за тях се изразходва огромен публичен ресурс, който може да се използва целесъобразно и да не се налага държавата да ги взима от гражданите чрез покачване на данъци и осигуровки.

Предложението не само ще даде възможност на това над 2 млрд. лв. да бъдат спестени от бюджета, но и ще бъде отнета възможността на министрите да се оправдават за политическите си решения със "независимите" регулатори. Така ще бъде и ясно понесена реална политическа отговорност от ресорния министър.

Чували ли ли сте за ДКСИ? Тя решава кой документ съдържа класифицирана информация, за която получава 22 млн. лв. годишно. Тридесет и шест години след Десети ноември Комисията по досиетата проверява родените преди 1 юли 1973 г. за принадлежност към Държавна сигурност - т.е. хора на 52 и повече години. Останалите не подлежат на проверка, тъй като са били малолетни през 1989 г., или както е масовият случай - не са били родени. Тази дейност спокойно би могла да се върши от Държавна агенция архиви.

Много често зависимите ръководители на „независимите" регулатори получават възнаграждения, по-големи от тези на министър-председателя и президента, а решенията им се крият зад колективна безотговорност.