/КРОСС/ Това, което се случва с бюджетната процедура, е плавен и мъчителен преход към реалността. Виждаме намаляване на приходната част, която беше нереалистично висока, а също така намаляване и на разходната част. Това каза икономистът Михаил Кръстев, изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива, в ефира на „Твоят ден" по NOVA NEWS.

„Важното в бюджета е, че няма да се увеличат данък дивидент и осигуровките. Това, което виждаме обаче през последните години, е, че част от разходите не изпълняват - предимно капиталовите, успяваме да постигнем някак 3% дефицит и продължаваме нататък - със следващия бюджет, в който пак се залагат огромни числа", смята макроикономистът Васил Караиванов. 

Кръстев заяви, че философията на бюджета не е променена - има прекалено високо преразпределение на разходите като процент от БВП, което е недалновидно за данъчната система, има и прекалено високи разходи за заплати в публичния сектор.

Караиванов също е на мнение, че самата философия не е сменена, затова и не могат да бъдат направени съществени корекции.

Кръстев коментира и парите за младите лекари. Той обясни, че не е далновидно да се дават пари от публичния сектор през Здравната каса на конкретни групи. Икономистът смята, че трябва да се направи анализ, да бъдат заложени нови механизми и да се постигне ефект в дългосрочен план. И акцентира, че тази логика трябва да бъде следвана във всички сектори.

Караиванов обясни, че през последните години нямаме постигната бюджетна прогноза - както по отношение на ДДС, така и за другите приходи.

Кръстев подчерта, че когато се прави бюджет, трябва да се гледа нивото на приходите от реалната икономика и според това да се изготвя разходната част. Но, по думите му, в момента се прави обратното. „Ние имаме заложена разходна част и се чудим как да намерим приходи за нея. Начините за два  - или взимане на повече дългове, или увеличаване на данъците", допълни икономистът.

Караиванов смята, че няма да има голям проблем, ако през 2026 г. влезем със стария бюджет.